Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Р. Д. Х. от [населено място], [община], [област], подадена чрез адв. П. В., срещу решение № 254 от 07.11.2016 г., постановено по адм. дело № 62/2016 г. от Административен съд – С. З. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на съдебното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна заповед № 03-РД/3930 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с която е отказано изплащане на финансова помощ по заявка за окончателно плащане № 24/121/07795/01 от 30.11.2015 г.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, представляван в открито съдебно заседание от процесуален представител юрк. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следвало да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Старозагорския административен съд е образувано по жалба на Р. Д. Х. против заповед № 03-РД/3930 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на жалбоподателя е отказано финансиране на заявка за окончателно плащане № 24/121/07795/3/01 от 30.11.2015 г. по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия. Заповедта била постановена в предвидената от закона форма и съдържала всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени били релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за разпоредения отказ да бъде финансирана заявка за плащане №24/121/07795/3/01 от 30.11.2015 г. по договор № 24/121/07795 от 02.11.2015 г. Отказът бил основан на обстоятелството, че бенефициентът на датата на подаване на заявката за окончателно плащане по сключения договор за финансово подпомагане - 30.11.2015 г., невярно декларирал, че няма задължения към държавата, както и че към същата дата не отговарял на изискването по чл. 13, ал. 6, т. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. за липса на публични задължения към държавата, наличието на каквито задължения се установило съгласно представеното удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, поради което административният орган приел, че бенефициентът попада в категорията на лицата по чл. 106, §1 от Регламент № 966/2012г на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Изложените в заповедта като мотиви на акта фактически основания, изцяло съответствали на посоченото правно основание, към което били субсумирани – разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. При издаването на обжалваната заповед не били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата била издадена и в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Обжалваното решението е правилно.
От данните по делото се установява, че Р. Х. в качеството си на земеделски производител, регистриран с УРН 234150, е декларирал за стопанската 2015/2016г. ползването на 204.5680 ха земеделска земя, представляваща естествени ливади, трайни насаждения и ниви. През 2015 г. Р. Х. е кандидатствал по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013г. Към заявлението за подпомагане е приложен проект №24/121/07795 „Покупка на земеделска техника за нуждите на биологичното стопанство”. Заявлението е одобрено и въз основа на това е сключен Договор №24/121/07795 от 02.11.2015г., с който ДФЗ е предоставил на Р. Х. безвъзмездна финансова помощ за извършване на заявените за финансиране с проекта дейности в размер 76 886.40 лв. Бенефициентът е изпълнил поетите от него задължения за инвестиции в земеделска техника по Договор №24/121/07795.
На 30.11.2015 г. жалбоподателят е подал заявка за окончателно плащане с № 24/121/07795/3/01 за сумата от 76 886.40 лв., към която е представил документи по Приложение № 13 към чл. 39, ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008 г., както и документи за извършени от него разходи, съобразно договореното. Сред приложените документи са и искане за издаване на удостоверение от НАП на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК и Декларация по приложение № 4а към чл. 13, ал. 10, т. 1, и т. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за липса на неизпълнени задължения към държавата и общината, свързани с вноски за социално осигуряване или плащане на данъци. Във връзка с подадената заявка, служители на ДФЗ са извършили проверка по представените документи, а в периода 04.12.2015 г. - 08.12.2015 г. е извършена проверка на място, при която е установено, че машините, съоръженията и оборудването, предмет на инвестицията, са налице и функционират, видимо нови са и нямат следи от намеса върху фабричните номера.
С писмо до ДФЗ с вх. № 05-2-263/438 от 22.12.2015г., Р. Х. е уведомил, че има данъчни и осигурителни задължения общо в размер на 190481.97 лв. към ТД на НАП – Пловдив, както и вземания към държавата от ДДС за възстановяване за м. октомври и м. ноември 2015 г. общо в размер на 150 568.43 лв., а за месец декември 2015 г., очаква вземания от ДДС за възстановяване около и над 30 000лв. Приложил е Удостоверение от ТД на НАП – Пловдив, офис С. З с изх. №240201500343938 от 30.11.2015 г., издадено на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК, удостоверяващо, че Р. Х. има задължения за данъци и осигурителни вноски към 30.11.2015 г. в общ размер 189 547.35 лв. В подкрепа на твърдението, че задълженията са обезпечени, жалбоподателят е приложил счетоводен баланс, справка за дълготрайните активи и други счетоводни документи, справки-декларации по ЗДДС, вкл. на [фирма], чийто едноличен собственик и управител е той.
С Докладна записка вх. № 03-0416/7450 от 23.12.2015г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ, въз основа на представеното Удостоверение изх.№240201500343938 от 30.11.2015г. по чл. 87, ал. 6 от ДОПК и установеното наличие към 30.11.2015 г. на непогасени публични задължения на Р. Х., е направил предложение заявката за окончателно плащане № 24/121/07795/3/01 от 30.11.2015 г. по Договор №24/121/07795 от 02.11.2015 г. между ДФЗ и бенефициентът да бъде отказана.
С процесната заповед № 03-РД/3930 от 28.12.2015 г. изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г. (Наредба № 8 от 03.04.2008 г.) е отказал да бъде финансирана заявка за окончателно плащане №24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г. по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015 г. и да бъде извършено окончателно плащане по посочения договор.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е стигнал до обосновани изводи за валидност и законосъобразност на оспорения пред него акт.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. урежда хипотезите, в които Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или на цялата помощ. Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена т. 6 на този текст. Същата препраща към обстоятелствата, изброени в чл. 13, ал. 8, 9 и/или 11. В приложимата в случая ал. 8 на чл. 13 от Наредбата е отбелязано, че не се предоставя безвъзмездна финансова помощ в случай, че кандидатът/ползвателят на помощта или негов законен или упълномощен представител попадат в някоя от категориите, определени в чл. 106, §1, чл. 107, §1 и чл. 109, §2, б. "а" от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета. Към настоящия казус се отнасят категориите лица, изброени в чл. 106, § 1 от посочения Регламент, сред които са посочени и лицата, които не са изпълнили своите задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване или плащането на данъци в съответствие с правните разпоредби на страната, в която са установени или с тези на страната на възложителя, или с тези на страната, в която трябва да се изпълни поръчката.
Това означава, че правната регламентация изисква одобрените ползватели по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г., подали заявка за плащане, да нямат неизпълнени изискуеми задължения към държавата за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая към подадената заявка за окончателно плащане Р. Х. е приложил и декларация по т. 4 от Приложение №4а към чл. 13, ал. 10 от Наредба № 8/03.04.2008 г., с която обаче е декларирал, че няма неизпълнени задължения към държавата и/или към общината, свързани с плащане на вноски за социално осигуряване или плащане на данъци съгласно националното законодателство. С писмо до ДФЗ с вх. № 05-2-263/438 от 22.12.2015г., Р. Х. е декларирал, че има данъчни и осигурителни задължения общо в размер на 190 481.97 лв. към ТД на НАП – Пловдив, както и вземания към държавата от ДДС за възстановяване за м. октомври и м. ноември 2015 г. общо в размер на 150 568.43 лв., а за месец декември 2015 г., очаква вземания от ДДС за възстановяване около и над 30 000лв. Към писмото е приложено и Удостоверение от ТД на НАП – Пловдив, офис С. З с изх. №240201500343938 от 30.11.2015 г., видно от което, към тази дата Р. Х. е имал задължения за данъци и осигурителни вноски в общ размер 189 547.35 лв.
Правилно съдът е установил, че тези задължения на касатора са били с настъпила изискуемост към датата на подаване на заявката за окончателно плащане, като по отношение на тях не е имало издаден акт за разсрочване и/или отсрочване, в която хипотеза не се налагат предвидените в наредбата санкции. Към датата на подаването на заявката за окончателно плащане (30.11.2015 г.) сроковете за изпълнение на задълженията за внасяне на ДДС за данъчни периоди м. август, м. септември и м. октомври 2015г.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за м. август, м. септември и м. октомври 2015г. и за осигурителни вноски /ДОО, ДЗПО, УПФ, ЗО/ за м. август, м. септември и м. октомври 2015г. са били изтекли, а по силата на чл. 105 от ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон.
Съдът е съобразил също, че посочените в Удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от 30.11.2015 г. публични задължения на жалбоподателя са били прихванати. Това обаче е станало с АПВ №П16002415215478-073-001 от 01.02.2016 г. и АПВ №П16002415215478-073-001 от 09.02.2016 г. Това означава, че към момента на подаване на заявката за окончателно плащане (30.11.2015 г.), както и към момента на издаване на оспорената заповед за отказ (28.12.2015 г.) касаторът не е отговарял на изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 13, ал. 8 от Наредба № 8/03.04.2008г. във вр. с чл. 106, §1, б. „ г” от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012г на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.
Според заключението от назначената и изслушана по делото СИЕ, на което съдът се е позовал като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните, към момента на подаване на заявката за окончателно плащане по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г. - 30.11.2015г. Р. Х. е имал задължения за ДДС в размер на 51 442.69 лв. и не е имал вземания от НАП на основание възникнало право на данъчен кредит по ЗДДС. С това напълно се потвърждават възприетите от съда факти, върху които той е базирал своите правни изводи.
Правилно съдът е приел, че с оглед липсата на обратно действие на погасителния ефект на направеното прихващане на дължимите публични вземания, фактът на погасяването на задълженията след издаването на заповедта, е ирелевантен за преценката на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като по силата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
По изложените съображения решението на Старозагорския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 254 от 07.11.2016 г., постановено по адм. дело № 62/2016 г. от Административен съд – С. З.
ОСЪЖДА Р. Д. Х. от [населено място], [община], [област], [улица] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.