Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение по адм. д.№ 636/ 2015 г. по описа на АС-Варна. Иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че по делото не е имало спор, че подписът за оценяващ орган е положен от А. И. изпълняваща длъжност директор на Областна дирекция - Варна, при ДФЗ, която се явява и непосредствен ръководител. Позовава се на длъжностната характеристика, индивидуалния план, в който е посочено, че правомощията му по отношение на служителите се упражняват след съгласуване с директора на ОД и твърди, че началникът на отдел ""Регионален технически инспекторат" непосредствено е подчинен не на директора на Дирекция "Технически инспекторат", а на директора на ОД. Позовава се на положения подпис от служителя под индивидуалния работен план и развива съображения, че по този начин Х. е изразил съгласие със задачите.

Ответникът Х. Н. Х. оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на оспореното отменително решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения, че съдът не може да провери дали оценяващият ръководител е бил този, на който служителят е непосредствено подчинен поради липсата на имена. Освен това дори да е директорът на ОД, същият не е орган, който служителят да е непосредствено подчинен. Не е проведена и заключителна среда свързана с определяне на годишна оценка.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени заповед № 184/ 17.02.2015 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие", съдът е развил следните съображения:

1. От съдържанието на изготвения Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители,...