Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. И. К. срещу заповед № 8121К-1600/26.04.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в това, че в заповедта липсва конкретно посочване на извършеното от него нарушение, за което е ангажирана отговорността му, счита, че същата е постановена след изтичане на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 и ал .2 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), при липса на доказателства и извършено нарушение на служебната дисциплина. Наведени са и доводи за несъразмерност на наложеното наказание. Поради това се иска отмяната на заповедта, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Дисциплинарното производство срещу К. е образувано по предложение за образуване на такова за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с рег. № 513р2412/19.01.2016 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) със заповед № 8121К-315/29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. В заповедта е прието, че К. е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. т. 19, 21, 52 и 54 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. (ЕК), тъй като в своя жалба до административния ръководител на Окръжна прокуратура (ОП) – [населено място] от 05.02.2014 г.,...