Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 316 от 24.02.2017г., постановено по адм. д. № 1498/ 2016г. Административен съд – Бургас, 10 състав, е отменил ревизионен акт № Р – 02000215009795 - 091 - 001 /25.04.2016г., издаден от началник сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Б., частично потвърден с решение № 157/24.06.2016г. на директора на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. Б., в частта, в която на В. К. П. от [населено място] са установени задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2010г. – 31.12.2010г. в размер на 1 575, 00лв. главница и лихви в размер на 802, 93лв., както и за данъчен период 01.01.2011г. – 31.12.2011г. в размер на 132, 00лв. главница и 53, 62лв. лихви. С решението съдът е изменил гореописания ревизионен акт в частта, в която на В. К. П. от [населено място] са установени задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 4 191, 00лв. главница и лихва в размер на 1 2762, 55лв., като е определил задължения в размер на 1 593, 44лв. главница и лихва в размер на 483, 89лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част и е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.
Срещу така постановеното решение, в отменителната и изменителната част, както и в осъдителната част за разноските, с която Д“ОДОП“ е осъдена да заплати на В. К. П. разноски по делото, е подадена касационна жалба от И. С. А. от [населено място] в качеството й на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Б., В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Бургас в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на В. К. П. изцяло. Претендира заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба В. К. П. от [населено място], чрез своя процесуален представител адв.П. З. взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е основателна и следва да бъде уважена.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението Бургаският административен съд е отменил ревизионен акт № Р – 02000215009795 - 091 - 001 /25.04.2016г., издаден от началник сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Б., частично потвърден с решение № 157/24.06.2016г. на директора на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. Б., в частта, в която на В. К. П. от [населено място] са установени задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2010г. – 31.12.2010г. в размер на 1 575, 00лв. главница и лихви в размер на 802, 93лв., както и за данъчен период 01.01.2011г. – 31.12.2011г. в размер на 132, 00лв. главница и 53, 62лв. лихви, както и е изменил гореописания ревизионен акт в частта, в която на В. К. П. от [населено място] са установени задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 4 191, 00лв. главница и лихва в размер на 1 2762, 55лв., като е определил задължения в размер на 1 593, 44лв. главница и лихва в размер на 483, 89лв.
С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата. В тази част като необжалвано – чл. 296, т. 2 във вр. с чл. 144 АПК, решението на Административен съд – гр. Б. е влязло в законна сила и не е предмет на касационно обжалване.
Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по спора, събраните по делото доказателства, начина на определяне на данъчната основа и размера на определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ и лихвите за забава. Посочено е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Административният съд е приел, че задълженото лице оспорва единствено констатациите на ревизиращия орган относно невъзможността на баща му К. П. да му предостави в заем сумата от 65 000лв. По отношение на тази сума е отбелязано, че първоначално в ревизионния доклад е прието, че с оглед събраните данни по време на ревизията следва да се приеме, че бащата действително е дал на сина си сумата 65 000лв. на датите 20.11.2008г. и 20.01.2009г. съответно 30х. и 35х. лева. В ревизионния акт е прието, че сумата не следва да бъде включена в началното салдо, тъй като няма представени документи относно начина на получаване на сумите, къде са били съхранявани и прочие. При административното оспорване директорът на Д“ОДОП“-гр. Б. е приел възражението за основателно само по отношение на сумата 30 000лв., получена от брата на ревизираното лице, но не са приети възраженията по отношение на въпросните 65 000лв. от бащата К. П.. Решаващият съд е приел, че възражението на задълженото лице по отношение на последната сума е основателно. Аргументите в тази насока са обосновани със заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза / л. 336 и сл. от делото/ относно получените суми от К. П. по трудово правоотношение и от пенсии, дадените обяснения от К. П. при извършената проверка в хода на ревизията, представените разписки за даване на сумите, обстоятелството, че не е доказано извършването на някакви разходи извън обичайните за живот от П. – баща. На отделен ред са изложени мотиви относно допустимите доказателства за установяване на посочените факти. С оглед на приетото за наличие на начално салдо от 95 000лв. към 01.01.2010г. от ревизирания период /30 000лв. от получени от брата, както е прието с решението на директора на Д“ОДОП“-гр. Б. и 65 000лв. от бащата К. П./, решаващият съд е преизчислил данъчните основи по ревизионния акт и е определил съответните размери на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за отделните периоди, като съответно е отменил и изменил ревизионния акт.
Решението на Административен съд - гр. Б. в обжалваната му отменителна и изменителна част е правилно и законосъобразно, макар и не по съображенията изложени в него.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните доводи на кастора са за неправилност на изводите на административния съд относно приетото от него, че ревизираното лице е притежавало начално салдо от 95 000лв., и по специално за получените пари от бащата К. П..
Тъй като при условията на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд в качеството си на касационна инстанция е длъжен да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, следва да бъде посочено следното:
Видно от данните по делото, ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизията № Р – 2000215009795 – 020 – 001/30.11.2015г. на В. Р., началник сектор, с която е възложено извършване на ревизия на физическото лице В. К. П. за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и други, за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2014г. С ревизионния акт на лицето са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Според чл. 17 общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. От констативната част на ревизионния акт е видно, че органът по приходите е приел, че са налице доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ – доходи от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О.).
В ревизионния акт не се съдържат констатации относно това кои са тези други източници. Обратното – както в ревизионния акт и решението на директора на Д“ОДОП“-гр. Б. се съдържат констатации за наличие на укрити и не декларирани доходи, за превишение на разходите над приходите, за неподаване на данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, които по своето естество съставляват хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ДОПК. Без ревизия да бъде превеждана по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, по същество данъчната основа е определена на основание елементи от чл. 122, ал. 2 ДОПК, в това число и чрез прихващане с излишъци за дадени периоди с парични средства на съпругата. Подобен подход съставлява грубо нарушение на материалния закон. След като органът по приходите приема, че са налице други приходи по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, то той е следвало да определи вида и размера на същите, а не да ги извежда наличието на такива чрез съставяне на паричен поток по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Допусната нарушение на материалния закон е съществено и води до незаконосъобразност на издадения ревизионния акт.
Като е стигнал до същия извод, макар и с други мотиви, и е отменил и изменил ревизионния акт в посочените части като незаконосъобразен, Административен съд – гр. Б. е постановил едно правилно съдебно решение като краен акт, което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила, като за мотиви на същото в тази му част следва да се считат мотивите на настоящето съдебно решение.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 316 от 24.02.2017г. на Административен съд – гр. Б., 10-ти състав, постановено по адм. д. № 1498/2016г., в обжалваната му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.