Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. К. В. от гр. С., чрез адв.. С. като процесуален представител, против решение № 7005 от 14.11.2013 г., постановено по адм. дело №8485/2012 г. по описа на Административен съд София – град. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Подадена е и частна жалба от Д. К. В. срещу определение № 94 от 08.01.2014 г., постановено по същото дело, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Г. В. С. съдебни разноски в размер на 700 лева. Изложени са доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че възражение в този смисъл е направено в съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – София област не е взел становище по подадените жалби.

Ответникът - Г. В. С. изразява становище за неоснователност на касационната и на частната жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, приема следното: 1. По касационната жалба:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София – град, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК е отхвърлил жалбата на Д. К. В. срещу предписание...