Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от „МЛ”АД – гр. Л., представлявано от изпълнителния директор Р. Г. А., чрез пълномощника адв. Д. Д., против решение № 403/12.11.2008г., постановено по адм. дело №162/2008г. по описа на Административен съд гр. В. Т., с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 11-00-473/27.11.2007г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Л., в частта, с която на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5200 лв. по две фактури, издадени от „Б”АД за данъчни периоди м. 03 и м. 04/2007г. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против РА, като е приел, че не е доказано осъществяването на услугата, за която е платено възнаграждението по чл. 221, ал. 5 от Търговския закон /ТЗ/. Поддържа, че възнаграждението се определя по размер от съответния орган, като получаването му по никакъв начин не е обвързано с някакъв размер и вид на предоставяната услуга по управление на дружеството. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „О”АД против ревизионен акт № 11-00-473/27.11.2007г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Л., потвърден в обжалваната част с решение № 47/25.01.2008г. на директора на дирекция „ОУИ” гр. В. Т.. Осъдил е жалбоподателя да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 357 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно с обжалвания ревизионен акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит на...