Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 3894 от 29.11.2010год., постановено по адм. д. 3807/10год. Административен съд – София град, първо отделение, 14-ти състав, е отменил по жалба на Й. Х. Г. Заповед № 246 от 27.04.2010год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжността „младши инспектор” в областен отдел „КД – ДАИ”-гр. Я. и е осъдил Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация” да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 500лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация” чрез пълномощника юрисконсулт Р. Е. Х.а. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и да постанови друго по същество на спора, с което да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна.

Ответникът по касационната жалба Й. Х. Г. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се заплащане на разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд – София град е отменил Заповед № 246 от 27.04.2010год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”, с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Й. Х. Г. на длъжността „младши инспектор” в областен отдел „КД – ДАИ”-гр. Я.. След като е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. За да отговори на спорния въпрос дали заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, административният съд е дал тълкуване на нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., като е посочил, че на съдебен контрол подлежи само дали заповедта е издадена от компетентен орган, в посочения в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. срок и при спазване на останалите посочени в нормата предпоставки, като достатъчно условие за прекратяване на правоотношението на това основание е служителят да е бил назначен за първи път на държавна служба и да не е изтекъл едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност. Съобразявайки конкретните факти по делото съдът е приел, че датата на назначаване на държавния служител на държавна служба е 13.07.2009год. и формално едногодишният срок по чл. 12, ал. 1 от закона е спазен, но административният орган не е взел предвид факта, че постъпването на държавна служба в Агенцията не е първото правоотношение на държавна служба. Изложени са мотиви, че този извод не се променя от обстоятелството, че представеното удостоверение от МВР, според което жалбоподателят/сега ответник по касация/ е имал трудов стаж в МВР за периода от 15.08.1983год. до 15.06.1984год. , тъй като издаването на административния акт е свързано със задължително изясняване на всички относими факти и обстоятелства, за което административния орган е длъжен да събира служебно доказателства – чл. 35 и 36 от АПК, като при проучване на досието на служителя е могло да бъде установено, че при подаването на заявление за участие в конкурс, той е посочил наличие на трудов стаж в системата на МВР. Добавено е още, че обстоятелството, че в декларацията си служителят е заявил, че постъпва за първи път на държавна служба, не освобождава административния орган т задължение да провери налице ли са материално-правните основания за приложение на чл. 12 от ЗДСл. Съдът е изложил и мотиви защо приема, че е налице друго правоотношение на държавна служба преди да възникне това в Агенцията. Посочено е, че за първия път статут на държавен служител е въведен със специалния закон – ЗДСл., който е в сила от 28.08.1999год., като легалното определение на „служебен стаж” е дадено в чл. 115 от закона. Посочено е още, че според §2, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл. за служебен стаж по този закон се зачита и трудовият стаж, придобит в организация на бюджетна издръжка и независимо, че държавният служител е работил в МВР значително преди възникване на служебното му правоотношение в Агенцията, стажът му като служител на това министерство е придобит в организация, която и тогава е била на бюджетна издръжка и няма пречка този му стаж да бъде квалифициран като „служебен” по смисъла на §2, ал. 1 от ПЗР във вр. с чл. 115 от ЗДСл. и следва да бъде прието, че назначаването на в Агенцията не е първо такова. На база на това е изграден извод, че липсва най-съществената материално-правна предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. като основание за прекратяване на служебното правоотношение и обуславя отмяна на заповедта – чл. 146, т. 4 от АПК.

Решението на Административен съд - София град е не правилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат доводи, че административният съд е направил неправилни изводи, че служителят не е постъпил за пръв път на държавна служба при възникване на служебното му правоотношение в ИА”АА”, като не е съобразено подадената декларация от служителя, удостоверяваща постъпването за пръв път на държавна служба, както и общият правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Твърди се също, че неправилно е преценено поведението на административния орган като пасивно, тъй като служителят не е представил никакъв документ установяващ стажа му в МВР. Правят се и оплаквания, че неправилно административният съд е приел, че признаването на трудовия стаж, придобит в организация на бюджетна издръжка съгласно §2, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл. е равнозначно на назначаване на държавна служба, тъй като с цитираните правни норми е определено зачитането на придобит стаж, но не може да се приеме, че е налице назначаване на държавна служба. Посочва се още, че съдът не е зачел нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗДСл., според която ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при назначаване на държавна служба в друга администрация започва да тече нов срок за изпитване.

По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. Спорът се свежда до тълкуване и прилагане на материалния закон и по-конкретно дали обстоятелството, че държавният служител е работил в системата на МВР за периода от 15.08.1983год. до 15.06.1984год. означава, че е бил веднъж назначен на държавна служба и назначаването му в системата на ИА”АА” със заповед 13.07.2009год. не е за пръв път по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Даденият положителен отговор на този въпрос и изложените мотиви от страна на първоинстанционния съд в тази насока са не се споделят от настоящата инстанция, тъй като са изградени при неправилно тълкуване на материалния закон.

В практиката си Върховният административен съд приема, че Законът за държавният служител е нов по отношение на Кодекса на труда и по нов начин урежда отношенията по престиране на труд. Съгласно конституционното правило на чл. 116 и приетият въз основа на него ЗДСЛ, между държавата и държавния служител възникват за пръв път служебни праовоотношения при и по повод изпълнението на държавната служба, а не трудови такива. Нововъзникналите служебни правоотношения създават нови права и задължения, различни от тези по трудово-правните отношения. От нормата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСЛ. следва изводът, че трудовото правоотношение следва да се прекрати като условие, за да се заеме длъжността, определена за държавен служител. Не може да съществува и не е налице правоприемство, тъй като се касае до създаване на друго правоотношение, от друг вид, каквото е служебното правоотношение при заемане на длъжност, определена за държавен служител. Обстоятелството, че по силата на §2 от ПЗР на ЗДСл. за служебен стаж по този закон се зачита и трудовия стаж, придобит до влизане на закона в сила, не означава, че преди влизането в сила на ЗДСл. е служителят е работил по служебно правоотношение като държавен служител, а има значение при определяне на ранга.

При това тълкуване на закона административният съд неправилно е приел, че обстоятелството, че служителят има стаж в системата на МВР през периода 1983год. – 1984год. е равнозначно на назначаване на държавна служба, поради което назначаването в ИА”АА” със заповед със заповед 13.07.2009год. не е за пръв път по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., поради което не са налице материално-правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на това основание.

Наведените в писмената защита на ответника по касация доводи, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на мотиви, което съставлява нарушение на нормата на чл. 59 от АПК, са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл. въвежда възможността за прекратяване на служебното правоотношение, възникнало за пръв път, като органът по назначанието може да прекрати служебното правоотношение, възникнало за пръв път в рамките на едногодишния срок, считано от датата на встъпване в длъжност, без да отправя предизвестие за това. Поради това не е необходимо да се излагат фактически съображения и мотиви в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като решението дали да прекрати или не прекрати служебното правоотношение в рамките на едногодишния срок е въпрос за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол.

На база на гореизложеното следва да бъде прието, че заповед № 246 от 27.04.2010год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”, с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Й. Х. Г. на длъжността „младши инспектор” в областен отдел „КД – ДАИ”-гр. Я., е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуално и материално правните изисквания. Като е приел друго и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд – София град е постановил едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспорването на Й. Х. Г. бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Р

ешение № 3894 от 29.11.2010год. на Административен съд – София град, първо отделение, 14-ти състав, постановено по адм. дело № 3807/10год., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО

на Й. Х. Г. от гр. Б.д, ж. к.”Еленово”, бл. 71, ет. 4, ап. 13, против Заповед

№ 246 от 27.04.2010год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”, с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „младши инспектор” в областен отдел „КД – ДАИ”-гр. Я., като НЕОСНОВАТЕЛНО. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ И. С.

Й.К.