Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. В. Е. против решение № 5709 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 6730 /2011 г. на Административен съд София -град, с което жалбата му против заповед рег. № 2799/04.07.2011 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция”- МВР за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното му правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите нарушения на формата на акта и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че не са обсъдени всичките му възражения и доводи и не са изложени мотиви към решението. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е законосъобразно.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване формалните изисквания на закона. Заповедта е подписана от дисциплинарно наказващия орган и съдържа посочените в нормата...