Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Г.Г, от [населено място], чрез адв. М.Т срещу Решение № 6071 от 23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5856/2018г. по описа на aдминистративен съд София-град в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение от 630 лева, считано от 27.06.2017 г. до датата на предявяването на исковата молба на 05.06.2018 г. и в частта, с която е отхвърлена претенцията му за присъждане на разноски в размер от 730 лева. Счита решението в оспорената част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му в тези две части. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Ответната страна - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“), чрез юрк.. И, в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Излага доводи за прекомерност за претендираното адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил ИА „АА“ да заплати на Г.Г,...