Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Ивел 10“ ЕООД, със седалище гр. Р., представлявано от управителя И.Д, против решение № 17 от 09.05.2018 г., постановено от Административен съд - Русе, ІV състав, по адм. д. № 145/2018 г. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство против заповед № 108 от 20.02.2018 г. на директора на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство „Дунав“ –гр. Р. (ТП ДЛС „Дунав“-Русе), с която след проведен търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии, държавна собственост на територията на ТП ДЛС „Дунав“-Русе, „Княжевска гора“ ООД, с. С., община В., е определен за купувач в Обект № 1811 и е осъдил „Ивел 10“ ЕООД да заплати направените разноски в размер на 500 лева. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя, обжалваната заповед на директора на ТП ДЛС-Русе е нищожна, защото е постановена от материално некомпетентен орган – при липса на оправомощаване по надлежния ред. Касаторът твърди, че неправилно е отстранен от участие в търга, тъй като лицето Е.М, притежава правоспособност категория Твк-Г - за специализирана и специална самоходна горска техника, което свидетелство удостоверявало правоспособността му да управлява и колесен трактор. На следващо място се твърди, че при провеждане на тръжната процедура назначената комисия е допуснала нарушение, защото не е изпълнила в пълен обем изискванията въведени в т. 2.11.2 от одобрената документация, а именно да провери освен свидетелствата за придобита правоспособност за работа със съответния вид собствена или наета техника и образованието и професионална квалификация на наетите работници и служители на участниците в търга. Асвен това се заявава, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, защото не е изискал доказателствата от проведени търгове от други териториални поделения, в които „Ивел 10“ ЕООД е участвал и не е бил отстранен от участие. Счита, че по този начин е нарушен принципът по чл. 8, ал. 2 АПК. По изложените съображения моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да прогласи нищожността на заповедта на директора на ТП ДЛС „Дунав“-Русе, а ако заповедта не е нищожна - в условията на евентуалност - касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 222 АПК. Прави искане за присъждане на направените разноски.

Ответникът – директорът на ТП ДЛС „Дунав“-Русе, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв.. А, която с писмен отговор пледира за отхвърлянето й и за оставяне в сила съдебното решение. Претендира присъждане на направените разноски - адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна „Княжевска гора“ ООД, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като за да постанови обжалваното решение съдът е приел правилно, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 50, т. 2 (отм., ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/, в съответната форма и реквизити по чл. 59 АПК. Според участващия по делото прокурор заповедта на директора на ТП ДЛС „Дунав“-Русе, с която е открита тръжната процедура и са определени условията за участие в търга, закупуването на тръжна документация, срокът, в който желаещите могат да участват, както и подробно описание на обектите - предмет на търга, не е оспорена и е влязла в сила, затова дори да е налице нарушение на чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредбата, то не влияе върху законността на заповед № 108 от 20.02.2018 г. на ТП ДЛС „Дунав“-Русе.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Административният съд - Русе е бил сезиран с жалба, подадена от „Ивел 10“ ЕООД против заповед № 108 от 20.02.2018 г. на директора на ТП ДЛС „Дунав“-Русе, с която на посочените в нея фактически и правни основания е определил „Княжевска гора“ ООД за купувач на Обект № 1811 на територията на ДЛС „Дунав“ при посочената цена. „Ивел 10“ ЕООД е бил участник в търга, но е отстранен. Подадената жалба е била допустима, поради което съдът я е разгледал по същество, като я е преценил за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да достигне до този извод, съдът е установил фактите по спора относно заповедта на директора на ТП ДЛС „Дунав“ – Русе, с която е обявено провеждането на търгове с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии-държавна собственост на територията на териториалното поделение в посочените обекти, общо 16 на брой, между които и Обект № 1811, по реда на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейностите в горски територии-държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Установил е факта по съобщаването на заповед № 55/29.01.2018г. за откриване на процедурата на интернет страницата на „Северноцентрално държавно предприятие“ – ДП –Габрово („СЦДП“ ДП-Габрово) и на страницата в интернет на териториалното поделение, утвърдената документация – условията за участие в търга, заповедта за назначаване на комисията за провеждането на търга, протоколите й, в които са били отразени действията на комисията по провеждането на търга, включително и документите за участие в търга, подадени от „Ивел 10“ ЕООД. Търгът е приключил с обжалваната заповед № 108 от 20.02.2018 г., с която „Княжевска гора“ ООД е обявено за купувач на процесния обект, според достигнатата цена при явното наддаване.

Административният съд - Русе е обсъдил заповед № 126 от 6.12.2011 г., издадена от директора на „СЦДП“ ДП-Габрово, с която директорите на териториалните поделения са оправомощени да извършват дейностите по т. 1 от заповедта и да провеждат и организират самостоятелно процедурите по т. 2 от нея, обсъдил е договорът за управление № ДУ-05 от 21.09.2017 г., сключен между директора на „СЦДП“ ДП-Габрово и директора на ТП ДЛС „Дунав“-Русе, както и нотариалното заверено пълномощно, с което директорът на „СЦДП“ ДП-Габрово е упълномощил директора на ТП ДЛС „Дунав“ –Русе с правата посочени в него, като е извел правен извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по материя, поради което е приел за неоснователно твърдението за нищожност на заповедта.

Относно спазването на тръжната процедура съдът е приел, че тя е проведена в съответствие с нормите, разписани в Наредбата и заповедта за откриването на търга, включително с одобрените указания за провеждането му, поради което е направиено заключение, че при провеждането на търга не са били допуснати нарушения на процесуалните правила и на Наредбата.

Тръжната комисия, което е помощен орган на директора, е установила, че „Ивел 10“ ЕООД не е отговаряло на въведените с т. 6 от заповедта изисквания за допустимост на кандидатите, според б.“е“ – да представи доказателства, че разполага със собствени работници за изпълнението на дейността, в брой и квалификация, съответстващи на представената техника, които изисквания били детайлно уредени в т. 2.10.4, т. 2.11 и 2.11.2 – доказателства за изпълнение на техническите изисквания поставени към кандидатите от условията за провеждането на търга, представляващи тръжната документация. „Ивел 10“ ЕООД е представил трудов договор с работник, назначен на длъжност „Водач, машини за горско стопанство“, който е притежавал свидетелство за правоспособност за работа със специализирана и специална горска техника, категория Твк-Г, без да притежава свидетелство за правоспособност категория Твк, даваща право за работа с колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини. Поради това и на основание т. 3.2 от раздел 3."Основания за недопускане или отстраняване кандидат от участие в тръжната сесия“ и на основание чл. 61, ал. 5, т. 1 от Наредбата комисията е отстранила „Ивел 10“ ЕООД от участие.

„Ивел 10“ ЕООД е твърдяло в жалбата си, че неправилно е отстранено, защото свидетелството за правоуправление на Е.Г с категория Квт-Г му е давало право да управлява колесен трактор. Това твърдение не е било възприето от съда, за което се е позовал на чл. 13, ал. 1 и §1, т. 2, т. 4 и 12 от Допълнителните разпоредби на Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ), включително и на чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕС) № 167/2013. Извел е като правен извод, че двете категории са различни, те не се припокриват, поради което е приел, че дружеството-жалбоподател законосъобразно е отстранено от участие в търга. То е предложило като техника колесен трактор, но не е предложило работник, който да притежава съответното удостоверение за правоспособност за този вид техника, поради което не е отговаряло на изискванията за технически възможности и доказването им, съдържащи се в заповедта и условията за участие. Като краен правен извод съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата против нея като неоснователна е отхвърлил.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В касационната жалба се навеждат същите доводи, поддържани и в първоначалната, като са наведени и нови съображения.

Първото твърдение, релевирано с касационната жалба отново е за нищожност на обжалваната заповед. Твърди се, че няма валидно оправомощаване от директора на „СЦДП“ ДП-Габрово на директора на ТП ДЛС „Дунав“-Русе да проведе търга. Според касатора за всеки отделен търг или конкурс трябва да има отделно оправомощаване, а не такова, което е направено със заповед № 126 от 6.12.2011 г., която е издадена от лице различно от действащия директор на „СЦДП“ ДП-Габрово. Този извод не може да бъде споделен. Направеното оправомощаване е въз основа на чл. 173, ал. 1, т. 14 от ЗГ, според която нрма директорът на държавното предприятие оправомощава директорите на териториалните поделения да сключват договори и да издават актове за изпълнение дейността на поделенията. Една от дейностите на поделенията е тъкмо провеждането на търгове и конкурси според Наредбата – т. 2 от заповедта. Въпреки, че оправомощаването е извършено през 2011 г., в изпълнение на ЗГ и издадената Наредба, последното не е оттеглено, от което следва че то е действащо. Без значение е името на конкретното лице, което изпълнява длъжността директор на държавното предприятие, защото от правно значение е неговото волеизявление, с което са делегирани права на директорите на териториалните поделения.

Отделно от посоченото е взено предвид и представеното пълномощно, дадено от директора на „СЦДП“ ДП-Габрово на директора на ТП ДЛС „Дунав“ – Русе, с нотариална заверка на 22.12.2016 г., като относими към конкретното оправомощаване са т. 2 и 3 от него. В т. 3 изрично е указана възможността за провеждане на процедури по продажба на стояща дървесина на корен; на добита дървесина и на недървесни горски продукти. В случая въпреки, че оправомощаването не е с изрична заповед, а е направено чрез упълномощаване, това обстоятелство не е от съществено значение, тй като не е важно наименованието на акта, а съдържанието на волеизявлението в него. В случая пълномощното има смесен характер, защото с него са предоставени представителни функции, както и делегиране на права, което ясно личи от волята на упълномощителя. По тези съображения твърдението за нищожност на обжалваната заповед е неоснователно.

Неоснователно е и твърдението, че тръжната комисия неправилно е отстранила от участие „Ивел 10“ ЕООД, което било представило всички документи, доказващи техническите възможности на кандидата за изпълнение на предмета на търга. Основният спор е относно това дали лицето Е.М, което притежава свидетелство за правоуправление на специализирана и специална самоходна горска техника категория Твк-Г би могло да покрие и категория Твк – колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини, каквото възражение се прави в касационната жалба, същото както и в първоначалната жалба.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените мотиви на първоинстанционният съд по този въпрос. К. тях би могло да се добави и начинът на придобиване на правоспособността по отделните категории правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника.

От данните по делото се установява, че спорното свидетелство за правоуправление с посочената категория е издадено на дата 27.08.2016 г., като към момента на издаване на посоченото свидетелство е действала Наредба № 12 от 22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на провоспособност за работа със земеделска и горска техника „Наредба № 12“), издадена от министъра на земеделието и храните, и на основание чл. 13, ал. 2 от ЗРКЗГТ (ЗАКОН ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА), понастоящем отменена, но действала към датата на издаване на свидетелството за правоуправление. В чл. 2 от визираната Наредба е посочена правоспособността на лицата за работа с тази техника, която правоспособност е разделена на пет категории. В раздел първи от глава четвърта от Наредба № 12 е регламентирана организацията на изпита за придобиване на правоспособност за работа с техниката. Относно провеждането на практическия изпит уреден в чл. 36 от Наредба № 12 е посочено, че изпитът се провежда на машини, съответстващи на дадена категория правоспособност за работа с техниката. В ал. 2 на нормата е уредено, че практическият изпит за категория Твк се провежда в следната последователност:

1. запалване на трактора, маневри и движение по определен маршрут; 2. агрегатиране с навесна или прикачна машина;

3. преминаване от работно в транспортно положение и обратно;

4. регулировка на работни органи и изпълнение на конкретни операции;

5. маневри и движение с агрегатираната машина, спиране, включително и екстремно;

6. правила за безопасна работа и транспорт, оценка на експлоатационни и транспортни ситуации и реагиране.

Според ал. 3 на същата разпоредба практическият изпит за категории Твк-З, Твк-Г и Твк-М се провежда в следната последователност:

1. запалване на машината, маневри и движение по определен маршрут, спиране, включително и екстремно;

2. преминаване от работно в транспортно положение и обратно;

3. регулировка на работни органи и изпълнение на конкретни операции;

4. правила за безопасна работа и транспорт, оценка на експлоатационни и транспортни ситуации и реагиране.

При сравняването на условията и реда за провеждане на практическия изпит за двете различни категории правоспособност за работа с посочения вид машини е видно, че практическият изпит за придобиване на правоспособност за категория Твк е различен по обем от този за придобиване на правоспособност за категория Твк-Г. От това може да се направи извод, че обема на правоспособността за двете категории е различен и едната категория не покрива другата по начин едната категория да включва другата или да я замества. Освен това обемът на правоспособността по категория Ткв е по-голям отколкото този на категория Твк-Г. Притежаваната категория от Е.М за специализирана и специална самоходна горска тепника Ткв-Г не отговоря на категорията Твк – колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини. В инвентарната книга на ДМА на „Ивел 10“ ЕООД на ред 29 е записан - Трактор Т-40АС Р05070, като доказателство за наличните технически възможности на дружеството. От свидетелството за регистрация на земеделската техника е видно, че тракторът е колесен, поради което не е доказано изискването да има работник или служител, който да притежава свидетелство за правоуправление за този колесен трактор. Поради това правилно тръжната комисия е отстранила от участие този кандидат, а първоинстанционният съд е направилверен извод, че с отстраняването от участие в тръжната процедура на кандидат, който не отговаря на поставените изисквания в заповедта и условията за участие, не е допуснато нарушение на процедурата и на материалния закон. По тези съображения касационната жалба в тази й част е също неоснователна.

Относно твърдението, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изискал писмените доказателства за участие в други тръжни процедури от „Ивел 10“ ЕООД, настоящият съдебен състав счита, че също е неоснователно. Всяка тръжна процедура се провежда въз основа на издадена заповед от съответния директор на териториалното поделение и процедурата може да има различен предмет – добив на дървесина, продажба на стояща дървесина на корен или продажба на добита дървесина. Изискванията за доказване на техническите възможности на кандидатите за участие в тях също следва да са различни с оглед на предмета на търга. Поради това не може да се направи извод по чл. 8, ал. 2 АПК за допуснато нарушение, така както се твърди в касационната жалба. Освен това доказателствената тежест за твърдените обстоятелствата в жалбата е на жалбоподателя, каквито указания е дал и съдът, и за него не е имало пречка да изиска издаването на съдебни удостоверения, чрез които да се снабди с исканите доказателства.

Частта от касационната жалба, в която се твърди, че тръжната комисия не е проверила образованието и професионалната квалификация на работниците и служителите на кандидатите, участници в търга, не следва да се обсъжда. Този довод е наведен за първи път с касационната жалба, без да е релевиран с първоначалното оспорване, с което се определя предмета на спора. Такова оплакване не е обсъждано от първоинстанционния съд, поради което за него няма и изложени мотиви. Поради липса на предмет на проверка, по тези доводи съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Искането на ответната страна за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. ТП ДЛС „Дунав“ –Русе е представило доказателства – договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане - за направени разноски пред касационната инстанция в размер на 800 лв., които касаторът следва да му заплати.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 17 от 09.05.2018 г., постановено от Административен съд - Русе по адм. д. № 145/2018 г.

ОСЪЖДА „Ивел 10“ ЕООД, със седалище гр. Р., да заплати на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство „Дунав“-Русе, направените разноски по делото, представляващи внесено адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.