Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М.Г срещу решение №1684/20.10.2017 г., постановено по адм. д. 614/2017 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас).
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено при превратно тълкуване на закона и вътрешни противоречия в мотивите, погрешно третиране на доказателствата и неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът началникът на ГПУ-М. Т, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение №1684/20.10.2017 г., постановено по адм. д. 614/2017 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на М.Г против Заповед № 4069з-27/21.02.2017 г. на ВПД началник на ГПУ - М. Т, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение „първо“ и чл. 204, т. 4 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея предпоставки, спазване на изискванията на материалния закон, съобразяване с целта на закона и без да са допуснати нарушения на административнопроизводстевните правила.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства АС-Бургас е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган – ВПД началник на ГПУ-М. Т, който на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР е оправомощен да наложи наказание „порицание“ на младши инспектор М.Г отм. ши полицай (ВПА) в 01 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление - М. Т при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово към Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решаващият съд е игнорирал множество съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в дисциплинарното производство, приключило с издаване на оспорената заповед. Според данните по преписката и установените дати - на извършване на нарушението: 31.01.2017 г. и на издаване на заповедта: 21.01.2017 г. са спазени сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност. В случая въз основа на постъпилите данни за извършено нарушение е разпоредена проверка, за чийто резултати е изготвена писмена справка, с която М.Г е запознат на 16.02.2017 г. като му е предоставена възможност да даде допълнителни обяснения или възражения, за което е направено съответното отбелязване срещу подпис и дата. Тези действия са в синхрон със законовата разпоредба на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и процедурата по Раздел II „Провеждане на дисциплинарно производство при постъпили данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 198 – 202 от ЗМВР“ на Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията) в приложимата редакция преди измененията и допълненията с ДВ, бр. 25 от 24.03.2017 г., в сила от 24.03.2017 г.
Законосъобразен е и изводът на АС-Бургас, че са спазени изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за предоставяне на възможност на служителя да бъде изслушан и даде обяснения пред дисциплинарнонаказващия орган преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание, което се установява от изготвена покана, при чието връчване на 06.02.2017 г. служителят писмено е заявил, че отказва да дава обяснения. Отразяването на извършените действия е недвусмислено и не се отличава по съдържание от образците по § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Инструкцията. Позоваването на буквалистична разлика при описание на мястото на извършване на нарушението при липса на смислова разлика между описанието „района на село Бродилово“ и „в село Бродилово“ в поканата и заповедта, не е възможно да обоснове извод за допуснато накърняване правото на защита на М.Г при поканването му за обяснения. В поканата за обяснения изрично са индивидуализирани дата, час и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и присъствието на служителя при констатирането му, поради което не е налице съмнение относно индивидуализацията на поведението, за което се отнася поканата за обяснения.
Доводите на касационния жалбоподател, развити в писменото му становище, относно допуснати според него други процесуални нарушения не отчитат обстоятелството, че съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на писмена заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая е наложено наказание по чл. 200 от ЗМВР, поради което издаването на писмена заповед по чл. 207 от ЗМВР (по образец) и свързаните с това действия не е задължително. В случая не е назначаван дисциплинарно разследващ орган, а е проведена само проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.
Правилен и в съответствие със събраните по делото доказателства е и изводът на АС-Бургас за спазване на изискването за форма на оспорената заповед. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са описани подробно фактическото и правното основание за издаването й. В мотивите на съдебното решение е записано, че в оспорената заповед не е посочена конкретна нарушена правна норма, защото се касае за нарушение на ежедневния инструктаж, проведен на гранично-полицейските наряди. Това изречение е изведено от контекста на изложението, за да бъде наведено като касационно оплакване. В действителност съдът е разгледал приложената от дисциплинарнонаказващият орган правна норма – чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения като е обсъдил поведението на М.Г, нарушаващо инструкциите към него при даване на наряд, дадени му изрично въз основа на Инструкция № 8121з-1244 от 14.10.2015 г. за наблюдението на държавната граница на Р. Б, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки. В никакъв случай от съдържанието на оспорената пред АС-Бургас заповед не е възможно да бъде обоснован извод, че тя не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и са налице неясноти, които са накърнили правото на защита на жалбоподателя. Мястото на извършване на нарушението е конкретизирано – автомобила, с който е изпълняван наряда за времето от 20.30 часа на 30.01.2017 г. до 8.30 часа на 31.01.2017 г., когато в 5, 45 часа при проверка е установено, че служителят спи. Точното местоположение на автомобила на ГПН-АП, назначен по патрулен участък № 4 в центъра на село Бродилово, е описано в справка УРИ № 4069-2667/09.02.2017 г., цитирана в оспорената заповед и в съответствие със задължителното Тълкувателно решение №!6/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд е допустимо да бъде разглеждана като част от мотивите на административния акт.
Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост, от които законосъобразно АС-Бургас е достигнал до извод, че М.Г е допуснал неизпълнение на служебните си задължения – спането по време на наряд не е възможно да бъде квалифицирано по друг начин, както се твърди в писменото становище на касатора. В оспорената заповед е посочено, че М.Г е инструктиран за задачите, възложени на наряда при проведения ежедневен инструктаж, на него са му известни общите правила, при които следва да бъдат изпълнявани тези служебни задължения, поради което лишено от логика твърдението, че е необходимо да бъдат описани и по друг начин доколкото е напълно ясно, че всички те не се изпълняват по време на сън.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което съдебното решение е обосновано. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма и процедура. Правилно е прието, че не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите се възприемат и от настоящата инстанция.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Ответната страна не е направила разноски, не е представлявана от юрисконсулт, не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1684/20.10.2017 г., постановено по адм. д. 614/2017 г. по описа на Административен съд-Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.