Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Д.М против заповед № 8121К-8496/21.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „д“ от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради издаването й при съществено нарушение на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната й, със следващите от това последици.

Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че същата е неоснователна и иска да се отхвърли.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

От данните по административната преписка се установява, че с докладна записка рег. № 343р-8297/06.08.2018 г., служителят по сигурността на информацията е уведомил директорът на ОД на МВР – Сливен, че по повод извършване на процедура по проучване за надеждност за достъп до класифицирана информация на старши инспектор Д.М, с предоставена справка рег. № 1577/06.07.2018 г. от Районен съд – Сливен е удостоверено, че Д.М е осъждан през 1995 г. и е реабилитиран през 2004 година. В справката е изложено становище относно получаваните до този момент разрешения за достъп до класифицирана информация, че при настъпила реабилитация няма законова пречка за издаването им, но с оглед изискванията за постъпване на служба в МВР в чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗМВР, не е допустимо за служител да бъде назначено лице, което е осъждано на умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и е предложено да се вземе отношение по този въпрос....