Производството е чл. 208 и сл. АПК,образувано по касационна жалба на Р.М от [населено място],чрез адв.. Т срещу решение № 1770/23.10.2017 г., постановено по адм. д. №1760/2017 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна със законните последици.

Ответникът РДНСК-ЮЦР-Пловдив, чрез началника на РО“НСК“, представляван от юрк.. А, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски - юрк. възнаграждение .

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло решението като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу РДНСК-ЮЦР-Пловдив за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ПД-09/ 17.01.2008 г., издадена от началника на РДНСК - Пловдив за премахване на незаконен строеж „едноетажна масивна сграда с мансарда”, За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след подробен анализ на изяснената по делото фактическа обстановка, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК - давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната с връчване на поканата за доброволно изпълнение на 25.05.2015г. и е безспорно обстоятелството, че незаконният строеж не е премахнат доброволно. Прието е, че заповед № ДК-02-ПД-09/ 17.01.2008 г. на началника на РДНСК - Пловдив е годно изпълнителното основание в изп. производство, тъй като е влязла в законна сила на 12.03.2015г.,а ищецът е длъжник по изпълнението като надлежен правоприемник по смисъла на чл. 274, ал. 2 АПК.

Така постановеното решението е обосновано и законосъобразно като краен резултат,...