Производството се развива по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д.Д, в качеството си на ЕТ “Армекс - Д.Д“ срещу Решение № 14/23.02.2017 г. по адм. дело № 66/2016 г. по описа на Административен съд – Сливен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно преценил, че процесните животни са били без идентификационен код и с неустановен произход. Изтъкват се доводи в тази насока. Претендира присъждане на направени по делото разноски пред две инстанции.

Ответната по жалбата страна твърди, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца такива.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима и неоснователна поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Излага доводи в подкрепа на позицията.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск предявен от Д.Д с фирма „Армекс – Д.Д“ срещу Б. А по безопасност на храните гр. С. /БАБХ/ за присъждане на обезщетение в размер на 87391 лева, мораторна лихва върху сумата в размер на 44027 лева, считано от датата на увреждането до завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. С исковата молба се иска и установяване незаконосъобразността на Заповед № РД 11-17 от 25.02.2011 г. и издаденото въз основа на нея Разпореждане с № 1 от същата дата, както и бездействие на служители на БАБХ, които не са проконтролирали крайната фаза на разпореждане с животни, собственост на ищеца.

С оспореното пред настоящата инстанция решение, исковата молба е отхвърлена изцяло като неоснователна и Димитров е осъден да заплати на БАБХ сумата 325 лева, представляваща направени по делото разноски. За да постанови решение си, съдът е приел, че не са налице данни за незаконосъобразност на оспорената от ищеца заповед на Изпълнителния директор на БАБХ и издаденото въз основа на нея Разпореждане на ОДБХ - Кърджали. Липсвали доказателства и за осъществени незаконосъобразни бездействия от страна на служители на ответника във връзка с изколване на животни - собственост на ищеца. При издаване на актовете и осъществените с цел изпълнението им действия, административният орган съответно негови служители са взели предвид липсата на съответна индивидуализация на животните, предмет на издадените актове, липсата на данни за включването на установените на място ушни марки в информационната система на БАБХ. При тези обстоятелства, административният орган правилно предприел мерки, визирани в закона и разпоредил умъртвяване на животните незабавно.

Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство имащ правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима.

В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е безспорно установена следваната фактическа обстановка:

ЕТ „Армекс – Д.Д“ е притежавал надлежно издадено на 22.12.2010 г. ветеринарномедицинско разрешително, за изнасяне на 30 000 бр. дребен рогат добитък за незабавно клане от съответен събирателен център с валидност до 31.12.2010 г. В издадено на ищеца в първоинстанционното производство ветеринарно медицинско свидетелство за животни № 0004647/03.12.2010 г., ветеринарен лекар в с. П. към РВМС Бургас, е удостоверил, че са прегледани, здрави и годни за придвижване и се транспортират в почистено и дезинфекцирано превозно средство 500 бр. дребни преживни животни /ДПЖ/ по опис, с описан придружител, място на товарене, начин на придвижване – камион със съответен регистрационен номер, с цел – депо в гр. С., място на разтоварване с рег. № Д12710017 и получател ЕТ „Армекс - Д.Д”.

На 15.01.2011 г. са издадени ветеринарно – здравни сертификати с № 0005 и 0006 за домашни животни от вида „овце”, предназначени за незабавно клане след внос за 270 бр., съответно 220 бр. животни, с изпращач ЕТ „Армекс – Д.Д“, с получател Star konak gida loj.tutz.ith.ihr.san tic. Ltd, с адрес гр. Г., Турция, с описана дата на заминаване – 16.01.2011 г., с регион на произход Пловдив, място на товарене гр. С. с номер на одобрение Д1271-0017. В сертификатите са описани и номерата на превозните средства, с които ще се транспортират животните. Към всеки от тях са приложени списъци с номера /жълти ушни марки/ на 490 живи агнета от порода „Българска местна порода”. Към оформената митническа документация са приложени покупко – изплащателни разписки без дата, за изкупена селскостопанска продукция от физически лица за закупени общо 577 бр. животни. В разписките липсват идентификационни данни за животните. Животните са били транспортирани до ГП Капъкуле. Пред първоинстанционният съд за представени и приобщени митнически декларации за износ с ЕАД № 11BG005807A0002448 от 15.01.2011 г. и ЕАД № 11BG005807A0002456 от 15.01.2011 г. и митнически декларации за реимпорт с ЕАД № 11BG005807Н0007770 от 26.01.2011 г. и ЕАД № 11BG005807Н0008020 от 26.01.2011 г.

С писмо изх. № 41/31.01.2011 г. Директорът на РВМС – София е уведомил Началника на МБ С. З, че от ГП Капъкуле са върнати от турските ветеринарни власти по здравен сертификат № 0005/15.01.2011 г. с 270 бр. ДПЖ с камион С5666ХН-С0660ЕМ и по здравен сертификат № 0006/15.01.2011 г. с 220 бр. ДПЖ с камион СА5050РК-С2799ЕМ и двата на фирма „Армекс – Д.Д“

На 10.02.2011 г. с Доклад вх. № 260 за върнати от износ за Р. Т овце, Директорът на РВМС – Кърджали уведомил Директора на Дирекция „ИСИ” при НВМС, че в депо с рег. № 68540032, находящо се в с. Я., общ. Джебел, обл. Кърджали, през нощта на 19.01.2011 год. са разтоварени 270 бр. овце, а на 20.01.2011 г. е пристигнала втора кола, от която са разтоварени 220 животни. На 20.01.2011 г. е пристигнала и трета кола, придружена със Сертификат № 0002/14.01.2011 г. Представени са два бр. сертификати, издадени от д-р Е.Н от РВМС София. Към доклада са приложени описи на установените върху животните ушни марки. Съставителят на доклада поискал разпореждане за въвеждане на описаните ушни марки в животновъден обект рег. № 68540032. Съставен бил Акт за възбрана № 6/20.01.2011 г., с който началник отдел „ЗЖ” при РВМС Кърджали забранил движението на животните в събирателен център с рег. № 68540032, забранил вкарването в обекта и изкарването от обекта и клането на животни от обекта.

На 25.02.2011 г. в БАБХ е постъпила докладна записка от Директора на ОДБХ – Кърджали, в която са описани горните обстоятелства и данни за поставянето на област К. в повишена епизоотична готовност по силата на Заповед № РД 11-17/10.01.2011 г. на Генералния директор на НВМС и е поискано становище. На същата дата Изпълнителният директор на БАБХ е издал Заповед № РД-11-17, с която разпоредил на Директора на ОДБХ – Кърджали да организира незабавно клане на дребни преживни животни, неидентифицирани от Информационната система на БАБХ, на които са поставени нерегламентирани ушни марки с номера, съгласно опис и 60 броя овце без ушни марки, находящи се в депо рег. № 68540032 – с. Я., общ. Джебел. Разпоредено е вземане на проби от месото от закланите животни за извършване на проверка за микробиологична и химична безопасност. При наличие на положителни резултати е следвало да бъдат предприети действия по унищожаване на животните в екарисаж, а при отрицателни резултати, адресатите са задължени да изпратят уведомление до ЦУ на БАБХ за разпореждане. На основание горното, Директорът на ОДБХ – Кърджали издал Разпореждане № 1/25.02.2011 г. за незабавно клане на 26.02.2011 г. на дребни преживни животни, които са неидентифицирани в информационната система на БАБХ. На същата дата разпореждането е връчено на собственика на депото Н. Ахмед, като липсват каквито и да е данни да са предприети действия по уведомяване на собственика на животните или за връчване на актове, касаещи животните му.

С нарочна заповед, Директорът на ОДБХ – Кърджали разпоредил на началник отдел „ЗЖ” в ОДБХ – Кърджали да организира извършване на клиничен преглед и издаване на ВМС за превоз на живи животни до кланица „Мусан” № BG0901017, както и товаренето и придвижването им до кланицата. Разпоредено е и организирането на клиничен и кланничен преглед на животните, заколването им и вземането на проби от месото за изследване в акредитирана лаборатория. С акт за вземане на проби № 0109/26.02.2011 г. са били взети проби. В същия като собственик е вписан отново Н. Ахмед. При изследването не са установени отклонения по тестваните показатели.

С разпореждания на главен инспектор към ОДБХ – Кърджали са насочени за унищожаване суровини и храни от животински произход, съставляващи съгласно потвърдителни бележки от „Екарисаж – Варна” ЕООД умрели овце, останки от умрели овце, ферментационни остатъци и кости, описани по килограми, но не и като брой животни. От „Екарисаж – Варна“ ЕООД са издадени потвърдителни бележки за получени общо 25 бр. умрели овце и ферментационни остатъци и кости от общо 3582 кг.

С молба вх. № 434/18.04.2011 г., Д.Д легитимирайки се като собственик на агнета, върнати от износ за Турция, карантинизирани в депо с рег. № 68540032, поискал от Директора на ОДБХ – Кърджали информация за броя агнета и техните ушни марки, заклани на 26.02.2011 г. и основанието за заколването. На лицето е изпратен отговор с изх. № 443/19.04.2011 г., съгласно който на 19.01.2011 г. към депо с. Я., общ. Джебел са насочени ДПЖ, върнати от Турция, поради промени в режима на внос. П. е, че област К. е била в състояние на повишена епизоотична опасност и фигурирала в Приложение ІІ към Решение на ЕК от 19.01.2011 г. При извършена на 21.01.2011 г. проверка на ушните марки в система ВетИС се установило, че описаните ушни марки на възбранените ДПЖ са неидентифицирани в информационната система, поради което и в изпълнение на заповед на Изпълнителния директор на БАБХ е организирано клане на 368 бр. агнета в кланица „Мусан” ООД. Изпратеното по пощата писмо е върнато на изпращача с отбелязване, че пратката е непотърсена. По делото са приложени приемо – предавателни протоколи от м. март 2011 г., според които официален ветеринарен лекар в месодобивно предприятие „Мусан” ООД – главен инспектор КХ при ОДБХ – Кърджали е предал на различни лица общо 342 бр. агнета, които приемателите да разпределят по предварително уточнен списък на домове за стари хора и социални кухни.

По делото не спори, че със Заповед № РД-11-11/06.01.2011 г. на Генералния директор на НВМС е забранено издаването на ветеринарномедицински здравни сертификати за придвижване и търговия с държавите – членки и за износ за трети страни на възприемчиви за болестта шап животни от области Бургас, Варна, Шумен, Сливен, Ямбол и Хасково, както и бил указан ред за придвижване на такива животни, предназначени за незабавно клане на територията на областите Варна, Шумен, Сливен и Ямбол, ред за тяхното клане и изисквания за дезинфекция и почистване в транспортните средства и месопреработвателните предприятия и условия за преработка на суровото мляко. С. З № РД-11-17/10.01.2011 г. в заповедта са включени и областите Хасково и Кърджали.

По делото е изготвена и приета като неоспорена и съдебно – зоологическа експертиза, съгласно заключението на която въз основа на представените фактури, средната пазарна цена на агнетата към момента на изколването им като живо тегло възлиза на 4, 50 лв. за килограм живо тегло, а средната пазарна стойност на агнешкото месо към същия момент възлиза на 11, 00 лв. за килограм трупно месо. Съдът е приел, че стойността на животните, която е определил като „цялостна щета“ възлиза на 72 450, 00 лева за живи агнета и 102 536, 50 лв. за трупно месо.

Съдът е приел, че исковата молба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Макар и в Заповед № РД-11-17/25.02.2011 г. и Разпореждане № 1/25.02.2011 г. да не били посочени изрично разпоредбите на чл. 139 и чл. 139а от ЗМВД, това не водело до материална незаконосъобразност на актовете, тъй като разпоредените с тях действия съответствали на действащи към момента на издаването материалноправни норми. Поставените на животните ушни марки не фигурирали като данни в информационната система на БАБХ, което обуславяло извода, че правилно са възприети в заповедта и разпореждането като неидентифицирани. Доколкото законът към момента на постановяването на актовете не поставял съществени изисквания и административнопроизводствени правила към процедурата по чл. 139а от ЗВМД в действащата му към 25.02.2011 г. редакция, те се явявали и процесуално законосъобразни. Уведомяването на износителя за действията, които предприемат властите с негови животни, върнати от страна извън ЕС, не било задължителен елемент от нормативно установена процедура по издаване на съответния акт, доколкото законът в разпоредбата на чл. 139а от ЗВМД (обн. ДВ, бр. 84/2007 г.) е категоричен относно разпореждането за умъртвяване на място, което сочело на незабавност на действията от страна на ветеринарните власти и липсвало изискване за предприемане на предхождащи акта действия по уведомяване на собственика. С оглед липсата на данни за незаконосъобразност на Заповед № РД-11-17/25.02.2011 г. на Изпълнителния директор на БАБХ и Разпореждане № 1/25.02.2011 г. на Директора на ОДБХ – Кърджали, не бил налице един от елементите от фактическия състав на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт, който да е станал повод за нанесени на ищеца имуществени в случая вреди. Липсата на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на Българска агенция по безопасност на храните по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ обуславял и извода за неоснователност на предявения иск. Решението е неправилно.

На основание безспорно установените в хода на съдебното дирене, относими към производството факти и обстоятелства, съдът е формулирал необоснован извод за липса на основания за уважаване на предявения пред него иск за обезщетяване на вреди с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Както първоинстанционният съдебен състав правилно и обосновано е определил в решението си, претенцията на ищеца е основана както на незаконосъобразност на издадените Заповед № РД-11-17/25.02.2011 г. на Изпълнителния директор на БАБХ и Разпореждане № 1/25.02.2011 г. на Директора на ОДБХ – Кърджали заповед, така и на незаконосъобразност на действия и бездействията на служители на БАБХ, които не са проконтролирали крайната фаза на разпореждане със животните, довела до неправомерно разпореждане със същите.

Съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица освен от незаконосъобразни актове, но и от действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност и гражданите и юридическите лица с в правото си да търсят обезщетение на всяко от посочените основания. Определените от законодателя предпоставки в случая са налице: установява се незаконосъобразност на действие и бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпили вреди и причинна връзка между незаконосъобразните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Според разпоредбата на чл. 204 ал. 4 от АПК е допустимо незаконосъобразността на действието или бездействието да се установи от съда, пред който е предявен иска.

От приетите за установена по делото фактическа обстановка се установява, че в случая са налице безспорни данни за незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията, свързани с неизпълнение на задължения при воденото по повод върнатите от износ ДПЖ, собственост на Д.Д в качеството му на търговец административно производство, които са довели до драстично ограничаване на правото на лицето да участва в същото и да упражни в пълнота дадената и гарантирана от закона възможност за защита на правата и интересите си.

Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗВМД е забранено придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация. Съобразно чл. 139а от същия закон при установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1, официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на Държавата или умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

При запознаване със съдържанието на представените от ответника по иска писмени доказателства се установява, че в конкретния случай, липсва каквото и да е произнасяне на компетентните органи, в лицето на Изпълнителния директор на БАБХ или на Директора на ОДБХ – Кърджали свързано с отнемане в полза на Държавата на процесните животни. Законодателят е предоставил възможност за различна по интензитет и насоченост реакция от страна на компетентните органи при установяване на нарушения на чл. 139 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ), изразяваща се в правомощия по разпореждане на изземване на животни или разпореждане на незабавното им умъртвяване и насочване за обезвреждане в нарочен обект. В рамките на своята оперативна самостоятелност, администрацията може да има различно поведение, целящо постигане на търсения правен, икономически, здравен или друг ефект, вписващ се в преследваната цел за защита на интересите на държавата и обществото.

В приложената по делото Заповед с № РД-11-17/25.02.2011 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, е разпоредено на Директора на ОДБХ-Кърджали да организира незабавно клане на дребни преживни животни, неидентифицирани от информационната система на БАБХ, на които били поставени нерегламентирани ушни марки, с номера съгласно опис, и 60 бр. овце без ушни марки, находящи се в депо с рег. № 68540032 и проби от месото от закланите животни да се изпрати в акредитирана лаборатория за извършване на микробиологична и химична безопасност. Разпоредено е при наличие на положителни резултати месото да се унищожи в екарисаж, а при отрицателни резултати да се изпрати уведомление до ЦУ на БАБХ за разпореждане. Въз основа на тази заповед е издадено Разпореждане с № 1/25.02.2011 г., с което отново са възложени за изпълнение единствено и само действия по извършване на незабавно клане на ДПЖ на 26.02.2011 г., като са приложени доказателства за броя и вида на установените нерегламентирани ушни марки, съгласно опис към становище от същата дата на Дирекция „Информационни системи“.

Според посочените от съда разпоредби от ЗВМД, след изпълнение на задължението за незабавно умъртвяване на животните, получените остатъчни продукти следва да бъдат насочени за обезвреждане в нарочен обект. В цитираните законови разпоредби липсват фиксирани правомощия за администрацията или определен ред за разпореждане с получените продукти /месо, кожи и др./. Единствено и само при постановяване по описания в закона ред, чрез издаване на нарочен акт за отнемане на животни в полза на държавата, може и е необходимо да се разсъждава за възможното поведение на администрацията във връзка с получени от тях след умъртвяване продукти, но при липсата на влязло в сила разпореждане в тази насока, каквито и да е действия по предоставянето им на трети лица, било то и с благотворителна насоченост са незаконосъобразни. При липсата на основание за предприемане на действия по отделяне на годни за консумация от хора животински продукти, получени в резултата на умъртвяване на животните, собственост на ЕТ по реда и на основание чл. 139а ал. 1 и предоставянето им на трети лица, то същите се явяват незаконосъобразни по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и са годно основание за ангажиране на отговорността на държавата, при наличието и на останалите изискуеми от закона елементи. Налице е и бездействие от страна на служителите на БАБХ, които не са предприели адекватни и своевременни действия по осъществяване на контрол за законосъобразност на действията на лицата, на които е възложено умъртвяването на животните, както и на тези които са осъществили разпоредителни действия с придобитите животински продукти.

Твърденията на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство за липсата на данни за собствеността върху върнатите от Р Турция животни са напълно несъстоятелни. Животните са транспортирани при наличието на цялата изискуема по закон документация, която е била на разположение на контролните органи и са преминали държавната граница в посока РТурция при спазване на изискванията за това. Изискуемите по закон документи са изготвени и при връщане на животните на територията на Р България и в тях се съдържа ясна информация за собственик, изпращач, транспортиращ и получател на стоката. При тези обстоятелства не може да се твърди, че не е известен собственика им и това е била причината да не бъде надлежно уведомен за предприеманите спрямо собствеността му действия.

Обстоятелството, че е установено нарушение на разпоредби за регистрация и отчет на животни, попадащи под контрола на ЗВМД и други, свързани с него нормативни или поднормативни актове, не водят до отпадане на правото на собственост върху същите от лицата, които са се лигитимирали като такива. Законодателя е предвидил санкции за такова поведение ако може да се определи като неправомерно, а не автоматично и задължително отпадане по силата на закона на правото им на собственост. Съществуват и хипотези, при които се изключва възможността за изплащане на обезщетение на собственици на животни, които не са предоставили същите за идентификация и изпълнение на мерки по Програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози или са нарушили забрани наложени от ветеринарномедицинските органи или ветеринарномедицинските изисквания при отглеждане на животни. Релевантните за тази хипотеза нарушения, описани по-горе, следва да бъдат установени с наказателно постановление, с което е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 100 лв. влязло в законна сила не по-късно от една година от унищожаването на животните или обектите по чл. 141-чл. 142 от ЗВМД. В случая, липсват каквито и да е доказателства или твърдения, че на лицето е наложено наказание глоба или имуществена санкция с НП във връзка с нарушения по чл. 142, ал. 1 от ЗВМД.

След като липсват доказателства за наличието на забрана или ограничение за изплащане на обезщетение на ЕТ във връзка с умъртвените животни, следва да се приеме, че в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на административният орган или негови служители, лицето не е получило полагащото му се такова. По силата на чл. 144, ал. 2 от ЗВМД в случаите, когато продуктите добити от заклани животни подлежат на реализация получените средства се приспадат от размера на обезщетението. Тълкуването на тази законова разпоредба, води до извод за възможност и необходимост при умъртвяване на животни без отнемането им в полза на Държавата, получените продукти, добити от закланите животни, да бъдат предоставени на собственика им за реализация, за което и отговорността от финансова гледна точка на Държавата да бъде ограничена и намалена, т. е. разходването на обществения финансов ресурс да не бъде неоправдано и неоснователно разходван.

В хода на съдебното дирене също не е имало спор относно собствеността върху процесните 490 бр. животни, тъй като представените от Димитров документи не са оспорени и не е съществувало съмнение в тяхната истинност. При това положение след заколването на животните и безспорно установената липса на опасно за хора или животни съдържание или състояние на същите, лицето не е престанало да бъде техен собственик. След като не е издадено по надлежния ред мотивирано разпореждане за изземването им в полза на Държавата, то е било налице задължение за предаване на получените след изколването продукти на техния собственик. Действия в тази насока не са били предприемани от който и да е от участващите в административното производство властимащ орган.

Настоящата инстанция не споделя формулирания в оспореното решение извод за законосъобразност на описаните по – горе Заповед и Разпореждане, поради липса на въведени в специалния закон съществени изисквания и административнопроизводствени правила към процедурата по чл. 139а от ЗВМД в действащата му към 25.02.2011 г. редакция. Липсата на конкретни правила в приложимия в настоящия случай закон не изключва задълженията на администрацията за съобразяване на действията си с разпоредбите на АПК, в това число и за въведеното с чл. 61 ал. 1 от АПК задължение за съобщаване на акта на всички заинтересовани страни и незабавността на действията, които следва да бъдат предприети от ветеринарните власти не води до изключения. По същество би могло да се приеме, че макар и при допуснати нарушения на процесуалните правила за издаването им, не се достигнало до опорочаване на завършващия производството акт до такава степен, че да не може да породи целяните с него правни последици или да е необходима отмяната му поради незаконосъобразност.

В хода на административното производство не са предприети каквито и да е действия за уведомяване на собственика на животните за задвижените по отношение на тях процедури по чл. 139а от ЗВМД, което от своя страна както по-горе беше описано е нарушило правото му на защита и е ограничило възможността да предприеме каквито и да е действия в защита на собствените си права и интереси. Обстоятелството, че обжалването на разпореждането по ал. 1 на чл. 139а от ЗВМД не спира изпълнението му, не изключва задължението на административния орган да уведоми лицето, чиито права и интереси са засегнати, с оглед осигуряването на възможност за защита на същите. Въведеното по силата на закона предварително изпълнение, не изключва възможността на засегнатото лице да иска от съда спирането му по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК. Дали такова искане би било направено своевременно и дали може да се определи като основателно не е въпрос, който следва да се обсъжда в настоящото производство.

В случая, въпреки наличните по преписката множество доказателства за правото на собственост върху процесните животни, административният орган не е предприел каквито и да е действия за надлежно уведомяване на ЕТ „Армекс – Д.Д“ или неин представител. Съобщения за издадените актове, свързани с умъртвяването на животните са връчвани на лицето, собственик на депото, в което са били оставени за пазене, а той по никакъв начин не се е легитимирал или афиширал, като собственик на същите. Служителите на БАБХ, в това число и издателите на Заповед № РД-11-17/25.02.2011 г. и Разпореждане № 1/25.02.2011 г. са били наясно и с качеството на Н. Ахмед като собственик на депото, в което са поставени под карантина животните, тъй като с оглед издадените от Генерален директор на Националната ветиринарномедицинска служба Заповед № РД 11-17/10.01.2011 год. и Заповед № РД 11-57 от 17.01.2011 год. това действие е следвало да се извърши и се е осъществило с тяхно съгласие и при изпълнение на възложените им контролни и охранителни функции.

По преписката, представена от административния орган и приета от първоинстанционния съд, липсва каквото и да е доказателство за надлежно и своевременно предприети от ОДБХ – Кърджали действия по уведомяване на ЦУ на БАБХ за отрицателните резултати от пробите на изследваното месо, получено в резултат на умъртвяването на животните. Липсват и данни за изготвено и съобщено по съответния ред разпореждане или нареждане на ЦУ на БАБХ за действията, които следва да бъдат предприети във връзка с получените в резултат на изколването на животните продукти. Приложените към преписката разписки не установяват на какво основание, кога и на кой, във връзка с какво, са предадени описаните във всяка една от тях като брой и килограми животни. Липсват доказателства кой, кога и по какъв начин е предал същите на афишираните като крайни получатели социални заведения. Разпоредителните действия с получените при клането продукти, са незаконосъобразни поради пълната липса на каквато и да е документална обоснованост. Липсват и законови основания за извършеното разпореждане на продукти, получени в резултат на умъртвяване на неиззети по съответния ред животни, собственост на ЕТ „Армекс – Д.Д“. За настоящия състав, а и за първоинстанционния такъв, видно от липсата на мотиви в тази насока в оспореното решение, не е ясно кой, кога и въз основа на какви критерии е постановил разпореждане с получените животински продукти и поради какви причини никое от тези действия не е станало достояние на собственика на неиззетите в полза на Държавата животни или полученото от тях месо.

Предвид гореописаното са налице безспорни доказателства за незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган и негови служители във връзка с умъртвяването на процесните ДПЖ и разпореждането с получената след умъртвяването им продукция – годно за консумация и неопасно за хората трупно месо. В резултат на тези действия ЕТ „Армекс – Д.Д“ е поставен в невъзможност да защити собствените си права и интереси по отношение на животните и получените от тях продукти и за него е настъпила вреда, представляваща отрицателен финансов резултат в неговото имуществено състояние поради невъзможността да се разпореди със собствеността си. Стойността на този отрицателен финансов резултат е безспорно определен от назначената от съда съдебно-икономическа експертиза, която е дала отговор на въпроси свързани с цената на умъртвените животни, като предмет на гражданския оборот като живи животни и като получено в резултата на умъртвяването им годно за консумация месо.

Настоящият съдебен състав счита, че действително настъпилите за лицето вреди са равностойни на цената на 465 бр. животни, от общо 490 бр, постъпили на 19 и 20.01.2011 година в депо № 68540032 в с. Я., обл. Кърджали. От тези 468 бр. агнета /описани като овце/, 368 бр. са умъртвени в кланица „Мусан“ и трупното месо е определено като годно за консумация, а за 97 бр. липсва информация у отговорното за опазването и контрола им поделение на БАБХ. За 25 бр. животни има изготвена документация, удостоверяваща погиването им и предприемането на действия по унищожаване на опасния животински отпадък. Тяхното погиване и невъзможността да бъдат използвани за компенсиране на настъпили за лицето загуби от имуществен характер, не може да бъде вменено във вина на административните органи, водили производството.

Следва да се вземе предвид изготвената по делото експертиза, даваща отговор на въпроса, свързан с размера на настъпилата за ищеца евентуално щета. Експертизата е неоспорена от страните, поради което следва да се вземе предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение. Както по – горе беше описано, в депото в с. Я. според акт за възбрана с № 6 от 20.01.2011 год. на Началник „ЗЖ“ при РВМС гр. К. са възбранени общо 568 бр. овце и агнета, от които 490 бр. собственост на ищеца „ЕТ „Армекс – Д.Д“. От общия брой животни, собственост на търговеца следва да се изключат 25 бр. овце, които са умрели в депото по неустановени причини, т. е. при липса на доказателства за незаконосъобразно поведение от страна на служители на ответника.

Предвид описаното, предявеният иск се явява частично основателен, а именно за сумата 68 753, 57 лв., ведно с мораторна лихва върху същата от 02.-3.2011 год. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Съобразно ТД № 3 от 2004 год. на ВКС при незаконни действия или бездействия на административните органи, дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, настъпва от момента на преустановяването им – в случая от 02.03.2011 год. – датата на последните извършени от служители на ответника действия по разпореждане с получените в резултат на умъртвяването на животните на ЕТ действия. За периода от тази дата до завеждане на иска пред Административен съд Сливен лихвата възлиза на 35069, 94 лева.

Претенцията за присъждане на суми, представляващи обезщетение за настъпили за ищеца вреди във връзка с закупен за изхранване на поставените под карантина животни фураж са неоснователни. Животните са били собственост на ЕТ „Армекс - Д.Д“ и същия е бил длъжен да полага грижата на добър стопанин за тях, в това число и да им осигури изхранване през периода на пребиваване в депото, в което са били поставени под карантина. Ответника по иска не е имал задължение за осигуряване на необходимото количество храна, поради което и не е предприел действия по набавянето и. Съгласно разпоредбата на чл. 139д ал. 1 от ЗВМД, за сметка на бюджета на БАБХ са единствено разходите за обезвреждане на труповете на умъртвените животни по чл. 139а от същия закон. Изхранване на животните би било необходимо и при отглеждането им при собственика, поради което направените разходи в тази насока от една страна не са по своя характер вреда и не се намират в пряка и непосредствена зависимост от поведението на администрацията. Предвид описаното, предявения в тази част иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Основателна е и претенцията за присъждане на направени по делото от ищеца разноски, но до размер, съобразен с уважената част от иска. Представени са доказателства за надлежно упълномощаване на процесуален представител, както пред първата инстанция, така и пред Върховен административен съд, като за тези действия ищецът е заплатил сума в размер на 12 888 лева. Извършен е разход на обща стойност 725 лева, от които 50 лева държавна такса за образуване на производство пред първоинстанционния съд, 25 лева за воденото производство пред касационната инстанция и сума от 650 лева за заплащане на възнаграждения на вещи лица. Пред първоинстанционния съд е направено своевременно възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение и съдът следва да го вземе предвид. Дължимите от административния орган – ответник в производството на ищеца по същото разноски, съразмерно на уважената част на иска възлизат на 10 730 лева, от които лв. адвокатско възнаграждение в размер на 10 140 лева, разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 511 лв. и държавни такси в размер на 59 лева. С оглед разпоредбата на чл. 8 ал1 т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие възлиза на 3 850 лева. С оглед относителната сложност на настоящото производство, свързана не само с определяне на основателността на търсеното обезщетение, а и изследване на свързаната с това законосъобразност на поведението на административния орган, както и с неговата продължителност, настоящия състав счита, че претенцията за заплащане на разноски на това основание следва да се уважи в размер до удвоения минимален такъв – 7700 лева.

В полза на БАБХ следва да се присъди сума за компенсиране на направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Като е отхвърлил изцяло предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ против БАБХ, съдът е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг съдебен акт по същество, с който ответника да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 68 753, 57 лв. ведно с мораторна лихва върху същата в размер на 35069, 94 лева, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане. В полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят и направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска и при съобразяване с разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК в размер на общо 8 270 лева. Съдът не присъжда разноски на касационния жалбоподател пред тази инстанция, тъй като няма доказателства за направени такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 14/23.02.2017 г. по адм. дело № 66/2016 г. по описа на Административен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Б. А по безопасност на храните гр. С. да заплати на Д.Д в качеството му на ЕТ „Армекс – Д.Д“ с ЕИК 119673392, седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „П. Х“ № 89 сума в размер на 68 753, 57 лв. /шестдесет и осем хиляди седемстотин петдесет и три лева и 57 ст./, представляваща обезщетение за претърпени в резултата на незаконосъобразни действия имуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху същата в размер на 35069, 94 лв. /тридесет и пет хиляди и шестдесет и девет лева и 94 ст./, ведно със законна лихва върху сумата 68 753, 57 лв., считано от 25.02.2016 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д в качеството му на ЕТ „Армекс – Д.Д“ с ЕИК 119673392, седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „П. Х“ № 89 срещу Б. А по безопасност на храните гр. С. иск за сумата над 68 753, 57 лв. до 87 391 лева претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди и за сумата над 35069, 94 лв. до 44027 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение.

ОСЪЖДА Б. А по безопасност на храните гр. С. да заплати на Д.Д в качеството му на ЕТ „Армекс – Д.Д“ с ЕИК 119673392, седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „П. Х“ № 89 направените по делото разноски в размер на 8 270 лв. /осем хиляди двеста и седемдесет лева/, от които 7700 лв./седем хиляди и седемстотин лева/ заплатено адвокатско възнаграждение, разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 511 лв. /петстотин и единадесет лева/ и държавни такси в размер на 59 /петдесет и девет/ лева.

ОСЪЖДА Д.Д в качеството му на ЕТ „Армекс – Д.Д“ с ЕИК 119673392, седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „П. Х“ № 89 да заплати на Б. А по безопасност на храните гр. С. направени по делото разноски в размер на 869 лв. /осемстотин шестдесет и девет лева/.

Решението е окончателно.