Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) С.З, чрез адв.. Г, 2) П.Г, Б.В, Д.С, Г.С и Н.С, чрез адв.. С, 3) М.Д и П.Д, чрез адв.. А, 4) Р.С и Н.С, чрез адв.. П, и 5) Н.С, чрез адв.. П, срещу Решение № 1296/28.02.2018 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 893/2016 г., с което са отхвърлени жалбите им против Решение № 342 по Протокол № 83 от 11.06.2015 г. на Столичния общински съвет, одобряващо Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за преструктуриране на „Н. - 4 част“, район „Н.“ – СО, в частта относно ПИ № № 420, 421, 427, 428, 429 и 434 от кв. 278 на м. „Н. - 4 част“.

Ответникът – Столичният общински съвет, чрез отдел „Правен“, Направление „Архитектура и градоустройство“, представляван от юрк.. А, оспорва жалбите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

П.Д и М.Д, чрез процесуалния им представител адв.. А, поддържат становище за основателност на жалбите на останалите касатори.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

1. Изводът на административния съд, че с оглед нормата на чл. 15, ал. 1 ЗУТ одобреният план има характера на такъв по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, е неправилен, а свързаното с него изследване дали регулацията за имотите в обхвата на оспорването е приложена не е било необходимо.

Планът по чл. 16, ал. 1 ЗУТ има отчуждително действие (вж. ал. 5 на текста) и се отнася до цели територии, които или въобще не са урегулирани, или първата регулация за тях не е приложена. Приетият с решението на СОС план е такъв по чл. 110, ал. 4 вр. чл. 22 ЗУТ, т. е. за преструктуриране на жилищен комплекс, не притежава отчуждително действие (вж. чл. 205 ЗУТ)...