Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Варна и на „А. Б“ ЕАД, гр. Д. против решение № 1848/08.10.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2903/2017 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-03000317001302-091-001/11.07.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна относно начислен ДДС за данъчни периоди м. 12.2012 г., м. 04 и м. 07.2013 г. в размер на 832 930.59 лева и съответните лихви, както и в частта на присъдените в тежест на приходната администрация разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението в обжалваната част и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът описва подробно установените по делото факти и излага съображения, че е налице самостоятелна доставка на оборудване, която представлява възмездна доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, за която „А. Б“ ЕАД е следвало да начисли ДДС на основание чл. 86, ал. 3 ЗДДС. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал доставката на оборудване като съпътстваща доставка по смисъла на чл. 128 ЗДДС.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

„А. Б“ ЕАД, представлявано от изпълнителните директори Г.Н и Д.Ж обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03000317001302-091-001/11.07.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна относно отказ на право на данъчен кредит в размер на 2 986.74 лева и съответните лихви.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението е постановено в нарушение...