Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране, представлявана от председателя й - И.И против решение № 1663 от 14.03.2018 г. по адм. дело № 3253/2016 г. на Административен съд - София град. С него по жалба от "Е. Е. М" ООД е отменено, като незаконосъобразно решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в частта му по т. 6.27 и са присъдени разноски. Правят се възражения за процесуалната му недопустимост и при условията на алтернативност за неправилност отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.
По същото производство е и подадената частна жалба от "Е. Е. М" ООД против определение № 2916 от 8.05.2018 г. по делото, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон.
Всяка от насрещните страни чрез процесуалния си представител поддържа своята жалба и изразява становище за неоснователност на жалбата на другата страна.
Заинтересованата страна - "Национална електрическа компания" ЕАД чрез представителя си - юрисконсулт Маринкова счита касационната жалба за основателна.
Заинтересованите страни "ЧЕЗ Е. Б" АД, "ЕВН Б. Едяване" АД и "Е. П. П" АД не вземат отношение по касационната и частната жалби.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилен извода на административния съд за липса на мотиви към обжалвания административен акт, тъй като, нито в оспореното решение, нито в доклада към него се съдържат данни за размера на средногодишното производство и на собствените нужди.
Касационната и частната жалби са подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е частично основателна.
По касационната жалба: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от "Е. Е. М" ООД против решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в частта му по т. 6.27. В нея е определено, че нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. е в размер на 5400 квч при определена цена 277.39 лева/мвтч без ДДС за електрически централи с инсталирана мощност до 5 МВ, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство. Обосновал е правния си интерес с факта, че е производител на ел. енергия от биомаса с въведена в експлоатация през 2013 г. ел. централа. Има надлежно сключени с ЕВН Б. Еределение и ЕВН Б. Едяване договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа и изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници. Цената за изкпувуването й е определена в Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. Представил е и съответните писмени доказателства, установяващи правен интерес от оспорване. Направил е възражения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.
Съдът е прел административната преписка и е разгледал на първо място възражението на ответната страна за процесуална недопустимост на жалбата. Съобразил е приложените към нея писмени доказателства, установяващи правния интерес на търговското дружество да оспорва конкретната точка от акта на регулатора. Приел е, че доколкото произведената от него ел. енергия ще се изкупува по преференциални цени само до размера на нетното специфично производство, то решението за определянето му пряко засяга правата на производителите. Поради това е преценил възраженията на регулатора за недопустимост на производството за неоснователни.
Обосновавайки правния интерес за жалбоподателя, е допуснал и приел неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза. Изложил е приетите за установени факти, по които страните и не спорят и въз основа на тях е направил правните си изводи, проверявайки липсата/наличието на отменителните основания по чл. 146 АПК. От тях е счел за доказано допуснато от КЕВР нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изразяващо се в липса на мотиви към акта. Приел е, че едва в съдебното производство е представен електронен модел, параметрите в който са съобразени при определяне на точния размер СНП, което ще се изкупува по предварително определените още през 2013 г. с Решение № Ц-19 цени. Съобразил е заключението на вещото лице, че количеството 5400 квч е правилно определено, но е отчел факта, че за това е използван електронен модел, който не е част от административната преписка и данните по него не са залегнали, нито в доклада на работния екип, нито в мотивите на самото решение. По така изложените съображения е приел жалбата за основателна и е отменил Решерие СП-1/31.07.2015 г. в оспорената му част по т. 6.27. Така постановеното решение е правилно.
На първо място в касационната жалба се повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство за недопустимост на съдебния акт, като издаден по недопустима жалба. Приложените писмени доказателства към жалбата ясно и безпротиворечиво установяват, че жалбоподателят произвежда ел. енергия от възобновяем източник, част от която подлежи на изкупуване по преференциални цени. Тази част е до размера на СНП, предмет на определяне с решение № СП-1/2015 г. В този смисъл, производителят е пряк негов адресат, което обуславя и правния му интерес от обжалване. Възраженията за недопустимост, направени в двете съдебни производство не могат да бъдат споделени.
Развитите доводи от касационния жалбоподател за неправилност на първоинстанционното решение също са неоснователни. Анализът на съдържанието на административния акт показва, че в него са посочени три групи обстоятелства, които са съобразени от регулаторния орган. Първата е нововмененото му задължение с § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ., бр. 56 в сила от 24.07.2015 г. в срок до края на същия месец да приеме решение в съответствие със ЗЕВИ, с което да установи нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон. Това е правното основание, въз основа на което е издадено решение № СП-1/31.07.2015 г. Втората група мотиви се състои в изброяване на съответните решения (10 на брой), с които са определени преференциални цени за отделни видове енергийни обекти, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на ЗЕВИ със сключени дългосрочни договори, които запазват действието си. Съгласно § 25 от неговите ПЗР, той влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" или от 3.05.2011 г. Третата група обстоятелства се базира на факта, че решение № Ц-010/30.03.2011 г. е издадено преди влизане в сила на ЗЕВИ и при действие на нормата на чл. 21 от ЗВАЕИБ, отменен с § 4 ПЗР на ЗЕВИ. Прилагайки правилото на ал. 1 на цитираната разпоредба, комисията обосновано приема, че СНП на съответните групи производители, следва да се преценява на базата и на съставните елементи от преференциалната цена, определена в предходни нейни решения. От тях, като относимо към централите, произвеждащи ел. енергия от биомаса, добита по посочения начин, е именно решение № Ц-19 от 28.06.2013 г.
Това е съдържанието на мотивите на СП-1/2015 г. за определяне на нетното специфично производство. В действителност комисията е била напълно наясно, че задължението й за постановяване на решение изисква и анализ на фактите и обстоятелствата към постановените (и изброени) решения за определяне на преференциални цени относно приетите в тях ценооразуващи елементи и параметрите им. Това е посочено в последното изречение от абзац втори на първата страница на административния акт, но точно такъв анализ на ценообразуващите елементи напълно липсва. Нещо повече, в последната част от мотивите на акта, комисията отново се е позовала на извършен от нея преглед на ценообразуващите елементи, въз основа на който са определени преференциалните цени, който е залегнал в основата на определеното в разпоредителната част на решението нетно специфично производство. Подобен преглед няма, нито в решението, нито в препратка към него, респективно към конкретни стойности на относимите към СНП ценообразуващи елементи, въз основа на които са издадени предходни решения за утвърждаване на преференциални цени.
Данните по делото и нормативната уредба сочат, че по отношение на жалбоподателя намира приложение решение Ц-19 от 28.06.2013 г. за определяне на цена на ел. енергия, която е фиксирана в т. 2.28 на 277.39 лева/МВтч. В мотивите му са посочени, като съобразени отделни категории разходи: инвестиционни; експлоатационни; за горива на транспорта; за работни заплати; за горива-суровини за производството. Посочени са още и среднопретеглената норма на възвращаемост; полезния живот на активите и средно годишната продължителност на работа, фиксирана на 6000 часа. В същото време данни за количеството ел. енергия, необходимо за задоволяване собствените нужди на типа производители не се съдържат в ценовото решение. Посочени са във финансовия модел, който не е част от административната преписка и за първи път е представен по делото за изпълнение на допуснатата експертиза. Те възлизат на 10% от произведената енергия, изчислен на базата на средното годишно производство или 600 кВтч/годишно на 1 кВт инсталирана мощност. Такъв подход обаче напълно препятства осъществяването на проверка на изводите на комисията и противоречи на общия принцип на достъпност, публичност и прозрачност, прогласен в чл. 12 АПК и обвързващ регулаторния орган, независимо, че не е споменат, като такъв в чл. 23 от специалния закон - ЗЕ. Без значение в случая е, че с това решение, комисията само установява/констатира стойностите на елемент, който е бил взет предвид при предходни решения за определяне на преференциални цени, но не е изрично отразяван в тях или съпътстващите ги таблици и приложения. Поради това доводът в касационната жалба в тази насока е неоснователен. По така изложените съображения обжалваното решение в частта му, в която е отменено решение № СП-1/31.07.2015 г. по т. 6.27 е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и неоснователността на касационната жалба, на търговското дружество следва да се присъди минималния размер на адвокатско възнаграждение, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвоатски възнаграждения - 500 лева. Основателно е възражението на процесуалния представител на комисията за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо в останалата част искането следва да се остави без уважение.
По частната жалба: При постановяване на решението, съдът е разгледал претенцията на оспорващата страна за присъждане на направените разноски. Съобразил е, че спорът касае законосъобразността на административен акт, поради което е без конкретен материален интерес. На тази база е преценил възражението на ответната страна за несъответствие на претендираното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото. Приел го е за основателно и е определил дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Дружеството е подало молба на основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Обосновало се е с продължителността на процеса и неговата специфика. Отделно от това се е позовало на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Съдът е разгледал искането и е изложил мотиви защо не приема за основателни твърденията за правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения е отхвърлил искането за изменение. Извън обхвата на обсъждане е останало възражението за допуснато несъответствие с минималния размер в наредбата. Това е довело до неправилност на определението.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от наредбата предвижда минимално възнаграждение в размер на 500 лева за процесуално представителство по административни дела без определен материален интерес, извън случаите в предходната алинея. Доколкото делата по ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) не са изброени в ал. 2, то те действително попадат в обхвата на ал. 3, съгласно която минималното адвокатско възнаграждение е 500 лева. В този смисъл следва да се отмени определението на административния съд от 8.05.2018 г. и се измени решението в частта за разноските, като дължимото от комисията адвокатско възнаграждение на оспорващата страна се увеличи на 500 лева. Неоснователна е претенцията за завишаване на размера му с още 100 лева - ДДС.
Неоснователна е претенцията на частния жалбоподател за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева във връзка с частната жалба. Анализът на чл. 8, ал. 3 от наредбата показва, че се има предвид процесуално представителство по "административно дело", което включва в себе си цялото производство, в това число отговора по касационната жалба и подадената частна жалба.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 2916 от 8.05.2018 г. по адм. дело № 3253/2016 г. на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1663 от 14.03.2018 г. по адм. дело № 3253/2016 г. на Административен съд - София град в частта му, в която Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Е. Е. М" ООД сумата 350 /Триста и петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение, като го увеличава на 500 /Петстотин/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1663 от 14.03.2018 г. по адм. дело № 3253/2016 г. на Административен съд - София град в останалата му част.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Е. Е. М" ООД ЕИК 200214458 със седалище и адрес на управление в град София, ул. "Три уши" № 8, ет. 6 сумата 500 /Петстотин/ лева - адвокатско възнаграждение за касационното производство.
О. Б. У. искането на "Е. Е. М" ООД за присъждане на разноски в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.