Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) срещу решение № 7430 от 07.12.2018 г., постановено по адм. дело № 7405/2018 г. от Административен съд – София град. С него е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-12-00-132/19.04.2018 г., подадена от „Инвестелектрик“ ООД, гр. Т., с която е поискано КЕВР да се произнесе по отношение на приложимата в отношенията му с „ЧЕЗ Е. Б“ АД преференциална цена, по която се изкупува произвежданата от него ел. енергия. Със същото решение преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по посочената жалба с изричен акт, съобразно дадените с мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в двумесечен срок от влизане в сила на решението. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което жалбата на „Инвестелектрик“ ООД да бъде отхвърлена, тъй като в случая въобще не бил формиран мълчалив отказ, доколкото отправеното до Комисията искане не било за издаване на индивидуален административен акт.

Ответникът - „Инвестелектрик“ ООД, гр. Т., чрез процесуалния си представител адв.. Х, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира направените по делото разноски.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба от „Инвестелектрик“ ООД срещу мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по негова жалба с вх. № Е-12-00-132/19.04.2018 г., с която е поискано Комисията да се произнесе по отношение на приложимата в отношенията му с „ЧЕЗ Е. Б“ АД преференциална цена, по която се изкупува произвежданата от него ел. енергия.

С обжалваното решение административният съд е отменил мълчаливия отказ на КЕВР и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените с мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в двумесечен срок от влизане в сила на решението. За да постанови този резултат, съдът подробно е анализирал разпоредбите на чл. 22 от ЗЕ и чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3). Приел е, че КЕВР е била сезирана с жалба, по която дължи произнасяне, тъй като е компетентна за това, а като не се е произнесла в срок по жалбата е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. По така изложените мотиви съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалбата на „Инвестелектрик“ ООД и е изпратил преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК. Решението е правилно.

При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното съдебно решение точно е отразено, че предмет на обжалване е мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-12-00-132/19.04.2018 г., подадена от „Инвестелектрик“ ООД срещу „ЧЕЗ Е. Б“ АД.Аистративен съд София - град правилно е установил, че материята по подадената пред него жалба е уредена от нормите на чл. 22 от ЗЕ, както и чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Безспорно, в правомощията на КЕВР е да разглежда подадени до нея жалби от ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ – чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Тази законово регламентирана компетентност съвпада с правомощието на държавния специализиран орган, визирана в чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че след като жалбата на „Инвестелектрик“ ООД попада в хипотезата на чл. 142 и сл. от Наредба № 3 и на чл. 22 от ЗЕ, то в правомощието на КЕВР е да я разгледа и да се произнесе. Следва да се има предвид, че КЕВР дължи произнасяне по подадената жалба, след изпълнение на процедурите по чл. 144 – чл. 146 от Наредба № 3, след което на основание чл. 147 от Наредба № 3 има правомощия да прекрати преписката или в случай, че жалбата е основателна да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им. След като КЕВР не се е произнесла в срок с надлежен акт по подадената жалба и по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е формиран мълчалив отказ. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт (прекратяване на преписката или уважаване на жалбата). В случая атакуваният мълчалив отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, както и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният административен съд.

По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 450 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно тъй като поисканото адвокатско възнаграждение е под законоустановения минимум, съгл. чл. 8, ал. 3 (ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7430 от 07.12.2018 г., постановено по адм. дело № 7405/2018 г. от Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Инвестелектрик“ ООД, ЕИК 110534815, със седалище и адрес на управление в гр. Т., направените разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева. Решението е окончателно.