Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на "В.К" ЕООД, представено от адв. С.Е и на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас.

Първият касатор обжалва решение № 2245/29.11.2018 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1160 по описа за 2018 г. /основното първоинстанционно решение/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-02000216009512-091-001/20.11.2017 г. и ревизионен акт № П-02000218015168-003-001/19.01.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП гр. Б. в частта за установените задължения за ДДС заради отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 17 105.52 лева главница и лихва 3 512.18 лева и за корпоративен данък за 2015 г. в размер 2 854.45 лева с лихви за забава 475.06 лева. Инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упреци към процесуалната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства. Изразява убеждение, че с тях са установени предпоставките за възникване на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит. Отрича доставките да са част от данъчна измама. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Вторият касационен жалбоподател обжалва решение № 2400/17.12.2018 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1160 по описа за 2018 г. /допълнителното първоинстанционно решение/, с което е отхвърлено искането му за допълване на постановеното по същото дело решение № 2245/29.11.2018 г. Съображенията му са, че при избраният от съда начин на идентифициране на спора – за частта от РА относно размера на задълженията за ДДС в привръзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит, в отхвърлителната част на основното решение е било дължимо посочване на пълния размер на отреченото данъчно предимство по данъчни периоди, вместо визирания...