Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 341 от 14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 470/2017 г. по описа на Административния съд – С. З.
С касационната жалба, подадена от С.А, се обжалва решението в частта, в която исковата му претенция е отхвърлена до пълния ѝ размер. Излага се възражение, че размерът на присъденото обезщетение не е определен правилно. С определение № 2687/11.03.2018 г. производството по тази касационна жалба е прекратено поради нередовност. Посоченото определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Производството по делото е продължило по касационната жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, чрез процесуален представител юрисконсулт С.С, против решението в осъдителната му част. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на решението, като се посочва, че по делото не са доказани твърденията на ищеца за поставянето му в неблагоприятна среда. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение, евентуално, намаляване размера на присъденото обезщетение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно по отношение на присъдения размер на обезщетението.
Върховен административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С. да заплати на С.А обезщетение в общ размер на 1000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 15.11.2016 г. – 06.07.2017 г., произтичащи от липсата в килиите, в които е бил настанен на санитарен възел, годна за пиене течаща вода, малка квадратура, липса на...