Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Транскомерс-АСС“ ЕООД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. П.Н срещу решение № 2182/23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 421/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-02000217001372-091-001/01.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № 27/25.01.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Б. при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в размер на 32 591, 27 лв. за данъчни периоди на месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г., януари, февруари, март, август и септември 2015 г. и март 2016 г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Дигед“ ЕООД, „Нивико-2000“ ЕООД, „Интер инвестмънт груп“ ЕООД и „Цеко транс“ ЕООД, както и ДДС в размер на 397, 69 лв. по фактури за доставки на горива и услуги на лични автомобили на управителя, невключени в активите на дружеството и лихви в размер на 6 354, 66 лв., както и установен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 6 599, 92 лв. и 8 934, 38 лв. за 2015 г., произтичащи от непризнати разходи по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици, както и корпоративен данък 2 611, 23 лв. за 2014 г. и 3 243, 71 лв. за 2015 г. и начислени лихви общо в размер на 2 122, 43 лв. поради непризнати за данъчни цели разходи за горива, поддръжка и ремонт на лични автомобили на управителя на дружеството. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния...