Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.Д от [населено място] против Решение № 4275 / 22.06.2018 г., постановено по адм. дело № 707 / 2018 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Изложени са доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът формирал своите правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложил материалния закон. Претендира се отмяна на решението на административния съд, както и на обжалвания акт.
Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Възраждане, гр. С. чрез юрк.. Р, излага становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в административното производство в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано за това лице и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
П. Аивен съд София - град е обжалвана заповед № ЗСП / Д – С - ВЗ / 2305 / 24.10.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Възраждане, потвърдена с Решение № 22 - РД06 - 0272 / 18.12.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София - град, с която на С.Д е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителния сезон 2017 / 2018 година. Мотивите за постановения отказ се изразяват в това, че на 27.07.2017 г. жалбоподателят дарил 1/4 идеални части от жилищен имот, находящ се в [населено място],[адрес]. Жалбоподателят не е представил доказателства, че дарението е извършено с цел смяна на жилището, с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда. Формиран е извод, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и чл. 10, ал. 12 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП).
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед № ЗСП / Д – С – ВЗ / 2305 / 24.10.2017 г. е издадена от компетентен административен орган съобразно текста на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, в предвидената от закона форма, както, и че в административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Относно приложението на материалния закон съдът формира мотиви, че в случая е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6а във вр. с чл. 10, ал. 12, т. 1 ППЗСП, тъй като лицето е с трайни увреждания, прехвърлило е чрез дарение идеална част от съсобствен недвижим имот в последните пет години, но не е доказало, че сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда. Заключава, че след като не е доказан фактическият състав на цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 12, т. 1 ППЗСП, на С.Д не се следва претендираната социална помощ.
Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно.
По делото е констатирано от фактическа страна, че със заявление - декларация вх. № Д – С – ВЗ - 2305 / 02.10.2017 г., жалбоподателят Димитров е поискал отпускане на целева помощ за отопление – твърдо гориво, като изрично в т. Х е отбелязал, че не е прехвърлял недвижим имот чрез договор за дарение през последните 5 години. Представено е Експертно решение на ТЕЛК № 3182 от 10.12.2014 г. със срок до 01.12.2017 г., видно от което на Димитров е определен процент трайно намалена работоспособност – 72 %. С процесната заповед № ЗСП / Д – С - ВЗ-2305 / 24.10.2017 г. на жалбоподателя и на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика е отказано да бъде отпусната еднократна целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2017 / 2018 година. Заповедта е обжалвана пред по - горестоящия административен орган, в случая пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София – град, който с Решение № 22 РД 06 - С272 / 18.12.2017 г. е потвърдил заповедта.
Видно от договор за дарение на недвижим имот, оформен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 120, том І, рег. № 4076 по дело № 108 от 2017 г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, се установява, че жалбоподателят е дарил притежаваната от него 1/4 ид. ч. от имот с идентификатор по кадастрална карта и регистър 68134.4333.1184.2.7, с адрес на имота: [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Решението на Административен съд София - град е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, правото на целева помощ за отопление на физическо лице или семейство възниква при кумулативното наличие на две предпоставки: а) лицето или семейството да има средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация по-нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление; б) да отговаря на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП.
На основание чл. 10. ал. 12, т. 1 (Нова - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2011 г., предишна ал. 11, доп. - ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) ППЗСП, разпоредбата на ал. 1, т. 6 и т. 6а не се прилага в изрично посочени случаи, а именно : 1. когато в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания, 2. когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период.
Безспорно е установено по делото, че С.Д е лице с трайно намалена работоспособност, както и че в последните пет години, е прехвърлил чрез договор за дарение 1/4 идеални части от недвижим имот. Спорът в случая е дали сделката по прехвърлянето е направена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето с увреждания.
Според заявлението – декларация, а така също и от фактическите твърдения, изложени в жалбата до съда, Димитров е живял в недвижимия имот в [населено място],[жк] [улица] преди извършеното дарение. Чрез дарението се сочи, че е уредил имуществените въпроси с другите съсобственици на имота на [улица]. За така релевираните от страната относими факти свързани с предмета на доказване, съдът е обосновал правилни изводи, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличието на кумулативните предпоставки за възникване правото на социално подпомагане. С оглед същността и характера на договора за дарение на недвижим имот, дарителят не получава насрещна престация, но фактически извършеното разпореждане с имоти чрез дарение представлява пречка по силата на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП, освен ако е доказан, правопораждащият правото факт, а именно, че целта на сделката е смяна на жилището, за да се осигури на лицето с трайни увреждания достъпна жизнена среда. В този смисъл са постановени Решение № 8322 от 19.06.2014 г. по адм. д. № 2224/2014 г., VI отд., на ВАС, Решение № 14564 / 20.11.2012г. по адм. д. № 6064 / 2012 г., VI отд., на ВАС, Решение № 4209 от 02.04.2018 г. по адм. д. № 748/2017 г., VІ отд. на ВАС.
По така изложените съображения касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4275 от 22.06.2018 г., постановено по адм. дело № 707/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.