Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), против Решение 1668 / 19.07.2018 г. постановено по адм. дело № 32 / 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. С него съдът е отменил Решение № 2153-15-302 / 14.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] / Протокол № N01344 / 02.09.2016 г. на ръководителя на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ - Пловдив, с което на З.С е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО (КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ) (КСО) и е отказана добавка към пенсията й от Учителски пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 КСО, изпратил е преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне и е осъдил ТП на НОИ – Пловдив да заплати на лицето сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение. Изложени са доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът формирал своите правни изводи за незаконосъобразност на акта, без да приложи правилно материалния закон. Претендира се отмяна на решението на административния съд и отхвърляне на оспорването против административния акт.

Ответникът – З.С, чрез процесуален представител адв. Е.В от Адвокатска колегия Пловдив, излага становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

В...