Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА "АА"/Агенцията), подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 336 от 17.09.2018 г. по адм. дело № 452/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич.
Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и за присъждане на разноски.
Ответникът – „Агроимпулс 2000” ООД не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна.
Първоинстанционното съдебно производство е второ по ред, след отмяна от ВАС с решение № 9826 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 9095/2017 г. на решение № 288/28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 241/2017 г. по описа на АС-Добрич.
С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-01-99 от 23.03.2017 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "АА", с която на основание чл. 11, т. 1, б. "б", вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП) и чл. 6 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен транспорт на пътници и товари, са прекратени правата на дружеството, произтичащи от лиценз на Общността № 10053 от 12.02.2013 г. за превоз на товари, отнет е посоченият лиценз и заверените копия към него и е разпоредено да се отпишат моторните превозни средства от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП към лиценз на Общността № 10053 от 12.02.2013 г. за превоз на товари.
За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно, че на жалбоподателя "Агроимпулс 2000" ООД е издаден лиценз № 10053/12.02.2013 г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари.
На 24.10.2014 г. на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е подало в срок до 12.02.2014 г. документи, доказващи финансовата му стабилност. На 25.01.2015 г. "Агроимпулс 2000" ООД е депозирало в РД "АА" – София документи за съответствие с изискванията за установяване на територията на РБ и за финансова стабилност, сред които и справка за задълженията на дружеството към 22.12.2014 г. С писмо с изх.№ 30-13-29-400/4/01.06.2015 г. директорът на Дирекция "Автомобилни превози" при ИА "АА" е уведомил началникът на ОО "АА" – София, че представеното от дружеството удостоверение по чл. 87 ДОПК не отговаря на изискванията за доказване на финансова стабилност поради наличие на задължения на дружеството.
Със заповед № РД-14-2786/04.11.2015 г. на главен инспектор в ОО "АА" – София, издадена на основание чл. 107, ал. 1, във вр. чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в", пр. 1 и ал. 2, т. 5 ЗАвтП, спрямо дружеството е приложена принудителна административна мярка – временно спиране на дейността до доказване на финансова стабилност, но не за повече от три месеца, чрез отнемане на заверените копия от лиценза. В мотивите към заповедта е посочено, че при проверка в информационната система "Лицензи" на ИА "АА" е установено, че "Агроимпулс 2000" ООД не е представило в определения за това срок до 12.02.2014 г. документи, доказващи финансовата му стабилност, поради което е престанало да отговаря на изискванията за финансова стабилност по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП.
Заповедта е изпратена по пощата на адреса на управление на дружеството, но е върната с отметка "непотърсена", поради което на интернет сайта на ИА "АА" е публикувано съобщение за нейното издаване на основание чл. 61, ал. 3 АПК.
С доклад с изх.№ РД-14-2786#2/ 01.07.2016 г. на началника на ОО "АА" – София до изпълнителния директор на ИА "АА" е предложено да бъде открита процедура за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза, по съображения, че след изтичане на тримесечния срок по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б."в", пр. 1 ЗАвтП е извършена повторна проверка в информационната система "Лицензи", при която е установено, че превозвачът не е представил документи, доказващи финансова стабилност, с оглед на което продължава да не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП.
С писмо с изх. № РД-14-2786/3/07.10.2016 г. изпълнителният директор на ИА "АА" е уведомил жалбоподателя на основание чл. 26, ал. 1 АПК, че срещу него започва производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза, с мотива, че в рамките на определения тримесечен срок съгласно приложената принудителна мярка не е предприел действия по отстраняване на несъответствията с изискванията на закона. Цитирал е чл. 11, ал. 1, т. 1 б."б" ЗАвтП, съгласно който правата, произтичащи от издадения лиценз, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП, както и чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11, съгласно който превозвачът следва ежегодно да доказва, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, като съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК е дал 7-дневен срок на жалбоподателя, считано от получаване на съобщението, да се запознае с документите по преписката, да изрази становище по тях, както и да направи своите искания и възражения във връзка с производството. Превозвачът е получил съобщението по пощата на 11.10.2016 г. съгласно известие за доставяне приложено по делото.
С писмо с вх.№ РД-14-2786/4/17.10.2016 г. "Агроимпулс 2000" ООД е уведомило изпълнителния директор на ИА "АА, че в периода 12.02.2014 г. -01.07.2016 г. дружеството е обезпечило и представило всички необходими документи за удостоверяване на финансовата си стабилност и от м. януари 2015 г. отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП, поради което производството по чл. 11, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗАвтП следва да бъде прекратено. Едновременно с това с писмото са представени копия на застраховки, справка за финансова стабилност, справка от НАП за задълженията на дружеството към 17.10.2016 г., определение на ВАС за спиране на изпълнението на издаден срещу дружеството и обжалван по съдебен ред РА на ТД на НАП – София, акт за прихващане или възстановяване на ТД на НАП – Варна от 12.10.2016 г., съгласно който след извършено прихващане със сумата от 8 749, 78 лева (ДДС за възстановяване за данъчен период м. август 2016 г.) са останали изискуеми публични задължения на дружеството в размер на 12 824, 50 лева.
С последващо писмо с вх. № РД-14-2786/5/20.10.2016 г. жалбоподателят е представил нови документи, сред които и удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх.№ 080201600304388/18.10.2016 г. от ТД на НАП – Варна, офис Добрич, според което дружеството има задължения в общ размер на 32 857, 12 лева.
На 17.11.2016 г. директорът на дирекция "АП" при ИА "АА" е подписал писмо с изх.№ РД-14-2786/6/17.11.2016 г., в което е посочил, че съгласно приложеното удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК превозвачът има задължения, поради което за да отговаря на изискванията за финансова стабилност, е необходимо да представи документ от НАП, удостоверяващ липсата на задължения по реда на чл. 86, ал. 7 ДОПК или документ за отсрочване или разсрочване на задълженията по реда на Глава ХХІІ ДОПК, като при представяне на документите в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, те ще бъдат обработени. Съобщението е изпратено до жалбоподателя по пощата с писмо с обратна разписка, но е върнато в цялост с отметка, че пратката не е потърсена.
На 27.12.2016 г. с вх.№ РД-14-2786/7/27.12.2016 г. по описа на ИА "АА" жалбоподателят е представил заверено копие на ново искане за прихващане или възстановяване с вх.№ 29131 от 15.12.2016 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис – Добрич, както и ново удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх.№ 080201600388322/22.12.2016 г. от ТД на НАП – Варна, офис - Добрич, в което са вписани общи задължения на дружеството в размер на 14 683, 62 лева.
С писмо с вх. № РД-14-2786/8/17.01.2017 г. по описа на ИА "АА" жалбоподателят "Агроимпулс 2000" ООД е представил АПВ № П-03000816228106-004-001/13.01.2017 г., издаден от старши инспектор от ТД на НАП – Варна. В писмото е посочено, че актът се прилага във връзка с представените документи от м. декември 2016 г., като с него са удовлетворени исканията и са погасени задълженията на дружеството към 13.01.2017 г.
На 26.01.2017 г. изпълнителният директор на ИА "АА" е отправил искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 11 ДОПК за "Агроимпулс 2000" ООД, в резултат на което е издадено удостоверение с изх.№ 085531700137357/ 27.01.2017 г. от ТД на НАП – Варна, офис Добрич, с което е удостоверено, че дружеството има задължения към 27.01.2017 г.
На 23.03.2017 г. е издадена обжалваната заповед с изх.№ РД-01-99/23.03.2017 г., с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б."б", във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП и чл. 6, чл. 9, ал. 3, т. 2, б. "а" и чл. 14а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са прекратени правата на жалбоподателя, произтичащи от лиценз на Общността № 10053 за превоз на товари, издаден на 12.02.2013 г., отнет е лицензът и заверените копия към него и е наредено моторните превозни средства към лиценза да се отпишат от регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП. В мотивите към заповедта е посочено, че с писмо с изх.№ РД-14-2786/07.10.2016 г. е дадена възможност на превозвача да представи документи, удостоверяващи, че отговаря на изискването за финансова стабилност, но в указания в писмото срок, а и след това той не е представил такива. След като превозвачът не е представил никакви документи, с които да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, то показателят за финансова стабилност по чл. 6, ал. 3 от Наредба № 11 на същия е равен на нула и следователно превозвачът не е доказал финансова стабилност за нито един автомобил, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП и чл. 9, ал. 3, т. 2 и чл. 14а от Наредба № 11. Заповедта е съобщена на жалбоподателя по пощата съгласно представеното известие за доставяне.
Пред ВАС по адм. д. № № 9095/2017 г. от страна на дружеството са представени два броя Удостоверения изх. № 08020170009239/21.03.2017 г. и изх. № 080201700104479/31.03.2017 г. въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че дружеството няма задължения за данъци и осигурителни вноски към датата на издаване на обжалваната заповед.
Въз основа на така установеното, съставът на АС – Добрич е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган и предвидената от закона форма.
Следа анализ на относимите разпоредби от ЗАвтП и Наредбата, първоинстанционният съд е посочил, че единственият правно значим документ за доказване на финансовата стабилност и в частност на липсата на задължения за данъци и осигурителни вноски е удостоверението по чл. 87, ал. 6, респективно чл. 87, ал. 11 ДОПК. След като преди датата на издаване на заповедта е видно от представеното удостоверение, че дружеството няма задължения, то съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед с правопрекратяващо действие е налице финансова стабилност на превозвача и не са налице предпоставките по чл. 11, т. 1, б. "б" ЗАвтПр. В задължение на административния орган е било, преди издаването на заповедта отново да изиска удостоверение по чл. 87 ДОПК, а не да се позовава на издаденото предходно такова от 27.01.2017 г. Като не е сторил това, АО е нарушил материалния закон. Решението е правилно като краен резултат.
В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б” ЗАвтП, правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б или от лиценза на Общността, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП, лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), когато отговарят на изискванията за финансова стабилност. Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) - ДОПК (чл. 7, ал. 6 ЗАвтП). В подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата, в съответствие с която не е финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).
От анализа на посочените разпоредби се установява, че за да отговаря превозвачът на изискванията за финансова стабилност, следва да са изпълнени две кумулативни предпоставки: 1. търговецът да разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, което се определя с показател за оценка на финансова стабилност, определен по реда на чл. 6, ал. 3 от Наредбата и 2. когато няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК.
Като фактическо обстоятелство за издаване на обжалваната заповед е посочен фактът, че в хода на производството пред административния орган превозвачът не е предоставил никакви документи, с които да докаже, че отговаря на изискването за финансова стабилност и показателят за финансова стабилност по чл. 6, ал. 3 от Наредбата е равен на нула, поради което превозвачът не е доказал финансова стабилност за нито един автомобил.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата, показателят "Фс" се определя, както следва:
и/или банкова гаранция (K/G)
Капитал (К)
и/или застраховка (K/Z)
Фс = -----------------------------------------------------------------,
левова равностойност левова равностойност
на 9000 евро + (n-1) х на 5000 евро
където капиталът (К) е равен на размера на собствения капитал (К1) минус размера на невнесения капитал (К2), (G) е размерът на банковата гаранция, (Z) е размерът на застрахователната сума, а "n" е броят на заявените копия на лиценза на Общността. Капиталът се определя по данните от представения годишен финансов отчет.
Независимо, че спорът по делото е насочен в посока втората предпоставка за установяване на финансовата стабилност на превозвача, то от мотивите на обжалвания административен акт се установява, че при издаването му са взети предвид факти свързани единствено с показателя за финансова стабилност по чл. 6, ал. 3 от Наредбата относим към броя притежавани от превозвача заверени копия на лиценз на Общността и никъде дори не е споменато, че дружеството не се приема за финансово стабилно поради наличието на задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК. Подобен факт не е споменат и в доклад изх. № РД-14-2786/2 от 01.07.2016 г. на началник на ОО „АА” – София, послужил като основание за издаване на обжалваната в настоящото производство заповед.
Нещо повече и в обжалваната заповед и в посочения доклад изрично се сочи, че дружеството не е представило никакви документи за установяване на финансовата си стабилност, факт който безспорно се опровергава от приетите по делото многобройни писмени доказателства в обратната насока.
Недопустимо е в хода на съдебното производство, административният орган да променя фактическите обстоятелства послужили му за издаване на обжалваната заповед, като за първи път се сочи като фактическо основание наличието на данъчни задължения на превозвача в писмените бележки на процесуалния представител на органа, депозирани в хода на устните състезания по адм. д. № 241/2017 г. по описа на АС - Добрич. В съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на Върховния съд на Р. Б, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая по делото не е представен документ изхождащ от административния орган и съставен в посочения срок, в който като фактическо основание за издаване на оспорваната заповед, да е посочено обстоятелството, че превозвачът има задължения за данъци и осигурителни вноски.
В съответствие с чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредбата, превозвачите доказават финансова стабилност всяка година, в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор; преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция.
В случая както от съдържанието на обжалваната заповед, така и от останалите документи от административната преписка не става ясно за кой точно период е прието, че превозвачът не отговаря на изискването за финансова стабилност. В доклада от 01.07.2016 г. е посочено, че дружеството не е представило документи, доказващи финансова стабилност в срок до 12.02.2014 г., в писмо изх. № РД-14-2786/3 от 07.10.2016 г. (повече от две години след посочената дата), с което е уведомено дружеството за започналото производство по прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз на Общността също не е посочено за кой период следва да бъдат представени документите удостоверяващи, че превозвачът отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП и на чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредбата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които от своя страна са довели и до нарушение на материалния закон.
Следва да бъде обърнато внимание, че независимо от представените доказателства по делото за водена кореспонденция между длъжностни лица на ИААА и дружеството, както в производството по издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2786/04.11.2015 г. на главен инспектор в „ОО - АА” – София, така и в производството по издаване на обжалваната в настоящото производство заповед, съответните административни органи изцяло са пренебрегвали представените от дружеството документи, като са отразявали, че такива изобщо не са представяни.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 336 от 17.09.2018 г. по адм. дело № 452/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич.
Решението е окончателно.