О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3917
гр. София, 20.08.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 2078 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по процесуално допустима касационна частна жалба вх.№ 9590 от 12.04.2024 г., подадена от Г. И. Т. чрез адвокат В. Б. от АК-Варна срещу Определение № 1367 от 10.04.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 655/2024 г. на Окръжен съд - Варна, V гр. състав. Иска се отмяна на определението като неправилно; касаторът претендира разноски.
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 577 ГПК във връзка с чл. 274 и сл. ГПК, е потвърдено Определение № 55 от 26.03.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Варна за отказ да разпореди заличаване на вписването на възбрана, поискано със заявление вх.№ 8947 от 26.03.2024 г. Окръжният съд е приел, че след приключване на публичната продан с влязло в сила постановление за възлагане възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан, могат да бъдат заличавани, но само в хипотеза, че не са наложени в обезпечително производство. Тъй като процесната възбрана е именно обезпечителна, тя продължава да брани правата на третото лице „Антол“ ЕООД – гр. Бугас, поради което искането за заличаването й е неоснователно, а постановеният от съдия по вписванията при РС – Варна отказ е правилен, поради което е потвърден.
В представеното изложение на касационните основания касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. При това положение и с оглед разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационното обжалване не може да бъде допуснато – поради отсъствие на общо основание за допускане на обжалването и задължението на касационната инстанция да съблюдава спазването на диспозитивното начало, включително във фазата по селектиране на касационните жалби.
По своето съдържание изложението на касационните основания преповтаря съдържанието на самата касационна частна жалба, с която се поддържа оплакване, че въззивното определение е постановено, без да е съобразена нормата на чл. 433, ал. 4 ГПК и актуалната практика на ВКС, обективирана с Определение № 81 от 12.05.2020 г. по ч. гр. д.№ 632/2020 г. на ВКС, I г. о. и Определение № 211 от 17.12.2020 г. по ч. гр. д.№ 3222/2020 г. на ВКС, II г. о.
Аргументите на касатора не дават основание за допускане на касационното обжалване и в резултат от преценката дали е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Причина за това са обстоятелствата по настоящото дело, по което е установено, че касаторът е купувач на недвижим имот от проведена публична продан по изп. д.№ 20137190400245 на ЧСИ с рег.№ 719 на КЧСИ, а възбраната, чието заличаване е поискано, е наложена на основание чл. 389 ГПК – като обезпечение на предявени искове по арб. д.№ 21/2012 г. по описа на пред АСТС – гр. Бургас. При тези факти цитираната от касатора практика на ВКС се явява неотносима, тъй като дава разрешения за случаи, които нямат сходство с настоящия.
В хипотези от вида на разглежданата – когато се претендира заличаване на възбрана, наложена не в изпълнително, а в обезпечително производство, в относимата практика на ВКС (Определение № 192 от 13.02.2023 г. по ч. гр. д.№ 4099/2022 г., I г. о. и Определение № 381 от 10.03.2023 г. по ч. гр. д.№ 4378/2022 г., I г. о.) се приема, че и след приключването на публичната продан обезпечителната възбрана продължава да брани права на трети лица, тъй като при нея възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника, вкл. в хипотеза, при която след влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът отново придобие правото на собственост върху имота. В такива хипотези, ако възбраната все още не е послужила по смисъла на чл. 31, ал. 2 ПВ, тя не може да бъде заличена по искане на заинтересованото лице. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна. В настоящия случай категорично е установено, че възбраната е обезпечителна с произтичащия от това извод, че заличаването й може да бъде постановено едва след провеждане на производството по чл. 402 ГПК, каквото в случая нито се твърди, нито се установява да е осъществено.
С оглед изложеното и при липса на съмнения относно валидността и допустимостта на обжалваното определение, в настоящия случай касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Разноски на касатора в случая не се дължат не само поради изхода на настоящото производство, но и предвид едностранния характер на същото. В подобни случаи липсва ответник, в чиято тежест да се възложи отговорността за разноските на касатора, дори и при уважаване на жалбата му.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1367 от 10.04.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 655/2024 г. на Окръжен съд - Варна, V гр. състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: