Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4196

София, 24.09. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 9.07.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 2110/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Т. Ч., частен съдебен изпълнител, срещу определение № 2016/23.04.2024 г. по гр. д. № 2854/2023 г. на Върховния касационен съд, III г. о. в частта, с която е отказано да бъде освободен от държавна такса за разглеждане на касационната му жалба за сумата 10 000 лева - разликата над 10 000.62 лева до 20 000.62 лева.

Частният жалбоподател твърди, че здравословното му състояние е трайно влошено и че обстоятелството, че упражнява дейност като частен съдебен изпълнител не представлява основание искането му да бъде оставено без уважение. Иска да бъде освободен от държавна такса изцяло.

Частната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок срещу определение на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС и е редовна.

Със свое определение № 781/22.02.2024 г. по гр. д. № 2854/2023 г. съставът на ВКС по касационна жалба на И. Т. Ч., частен съдебен изпълнител с рег. № 783 на КЧСИ, на основание чл.288 ГПК е допуснал до касационно обжалване въззивно решение, с което частният съдебен изпълнител е осъден да заплати на основание чл.441 ГПК, във вр. с чл.45 ЗЗД, вр. с чл.74 ЗЧСИ и чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 000 031.01 лева като обезщетение за имуществени вреди, причинени от действията на ЧСИ.

За да постанови определението по чл.83, ал.2 ГПК в обжалваната част съставът на ВКС е приел следното:

Не може да бъде игнорирано...