Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална Дирекция на НАП гр. В. Т, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Д.Б, против Решение № 133/27.03.2020 г. на Административен съд – Враца, постановено по адм. дело № 467/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № П- 04000618079538-135-001/23.10.2018г. на Главни инспектори по приходите Г.Т и В Николов в ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 90/13.05.2019г. на Директора на ТД на НАП В. Т, и в полза на „АГРО - К.П.“ ЕООД с. Г. обл. Враца са присъдени разноски в размер на 7860 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди АУЗ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба „АГРО - К.П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Г. обл. Враца - оспорва същата по съображения, изложени от пълномощника му адв.. П в писмен отговор по касационната жалба от 22.05.2020г. и в проведено о. с.з. от 16.09.2020г. Претендира присъждане на разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за изплатен адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като...