Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.П, чрез пълномощника й адв. А.П, против решение № 2496 от 18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1679/2019 г. на Административен съд - Варна, 12 състав, с което е отхвърлен иска й против Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури (ИАРА), предявен на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) за сумата от 879.44 лева, считано от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и е осъдена за заплати разноски в полза на ИАРА в размер на 100 лева.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва. Оспорва се изводът на съда, че не следва обезщетението да бъде определено при размер на заплатата, увеличен с десет процента за процесния период или общо 4400 лева. Твърди се, че жалбоподателката има оценка за изпълнението на длъжността за 2018 г. "изпълнението напълно отговаря на изискванията", поради което са налице основания за увеличение на индивидуалната й работна заплата, съответно и определяне на обезщетението в размер, съобразен с увеличения размер на основната заплата, съгласно ПМС № 6 от 14.01.2019 г. за изменение на и допълнение на Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (Наредба за заблатите), в сила от 01.01.2019 г. В този смисъл е и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което всички лица на длъжност "главен инспектор" в ИАРА са получили 10% увеличение на заплатите. Оспорва се и приетото, че ответника правилно е превел сума за обезщетение в...