Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я.Б от [населено място] срещу решение № 2985/25.02.2020 година на Върховен административен съд по адм. д. № 14493/2018 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмо с изх. № 94-00-72/16-38/01.10.2018 година на министъра на правосъдието. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Възраженията на касатора могат условно да се групират както следва: 1. Допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по искането за отвод на съдебния състав по съображенията, релевирани от жалбоподателя. 2. Неправилно приложение на материалния закон – оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд за неприложимост по аналогия на нормите на ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) във връзка с АПК и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) за преодоляване на празноти в ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И) (ЗЧСИ) в частта досежно възможността за приспадане на срока за временното отстраняване на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) от срока за лишаване от правоспособност като дисциплинарно наказание. Развивайки съображения по посочените пунктове, касаторът твърди, че в определение № 9045 от 13.06.2019 година по адм. д № 14493/2018 година съставът на Върховния административен съд прекратявайки производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК е взел становище по съществото на спора, като е приел, че „временното отстраняване от длъжност се различава от дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ и не може по аналогия да бъде приспадното от него“. По този начин съставът, прекратил производството по делото, чието определение е отменено с определение № 14740/01.11.2019 година по адм. д. № 10420/2019 година по описа на ВАС, формирал преди постановяване на акт по същество позиция по въпрос, който е...