Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.Б, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "К.Б 1977", чрез процесуалните представители адв.Т.Т и адв.В.В срещу решение № 203 от 29.10.2019 г. по адм. дело № 325 по описа за 2019 г. на Административен съд - Сливен. С него е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/1512 от 11.07.2019 г. на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" относно отказ за финансиране.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, в условия на евентуалност връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - изп. директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата чрез депозирано лаконично становище по реда на чл. 213а от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Б.М.П присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховния административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/1512 от 11.07.2019 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие". То е постановено на основание чл. 20, т. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и т. т.13.15, във връзка с т. 4 от Указания за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" (Схема) за 2019 г. С него е направен пълен отказ за финансиране по повод заявление с вх. № 02-200-6500/1512 от 13.05.2019 г. за кандидатстване по схема за държавна помощ и конкретно по Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г. Според административния орган не е налице едно от изискванията по т. 4 от посочените Указания. Съгласно посочената разпоредба помощта се предоставя на земеделски стопани и на признати групи, или организации на производители в сектор "Растениевъдство" при условие (първо от общо седем такива условия), че са: регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този периода трябва да са се занимавали с растениевъдство. Според същата това изискване следва да бъде изпълнено при кандидатстване, както и да бъде поддържано в 4-годишен срок от датата на договора за предоставяне на държавна помощ. Административният орган се е позовал и на т. 13.15 от същите Указания, съгласно която разпоредба ДФ "Земеделие" отказва изцяло или частично държавната помощ спрямо искания размер при неизпълнение на условията по настоящата схема.
Административният съд е обсъдил фактическата страна по спора, както и посоченото правно основание, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, мотивиран е, поради което е и материално законосъобразен. Не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му.
По делото не е имало спор, че жалбоподателят е депозирал заявление вх. № 02-200-6500/1512 от 13.05.2019 г. по Схемата за държавна помощ, като това е направено в периода за прием, определен със заповед № 03-РД/1565 от 25.04.2019 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", в която е определен периода на приемане на документите на кандидатите и той е от 13.05.2019 г. и с крайна дата 13.06.2019 г. Не е бил спорен и фактът, че едноличният търговец, като земеделски производител е регистриран на 14.04.2015 г., съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Приложимият нормативен акт представлява Указания за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г., издадени от ДФ "Земеделие", на основание: чл. 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията; ЗПЗП и Решение на Управителния съвет на ДФ "Земеделие" по Протокол № 140 от 04.04.2019 г., и утвърдени от Министъра на земеделието, храните и горите на 22.04.2019 г.
Съгласно първото условие от посочените седем в т. 4 от тези указания помощта се предоставя на земеделски стопани и на признати групи, или организации на производители в сектор "Растениевъдство" при условие, че са регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този периода да са се занимавали с растениевъдство. (Това изискване следва да бъде изпълнено при кандидатстване, както и да бъде поддържано в 4-годишен срок от датата на договора за предоставяне на държавна помощ). Според решаващия съд преценката на административния орган за неизпълнение на посоченото условие е правилна, като тя съответства на фактите по делото. Първото подусловие е налице, понеже заявителят е регистриран като земеделски производител (14.04.2015 г.) най-малко три години преди датата на кандидатстване (13.05.2019 г.). Не е налице второто подусловие, в този период - да се е занимавал с растениевъдство. Първата регистрация на растениевъдна продукция е направен едва на 18.01.2018 г., а посочения тригодишен период е започнал да тече от 13.05.2016 г. Тези подусловия следва да се в условия на кумулативност, като следва да са установени и доказани, за да се приеме, че кандидатът покрива нормативното изискване за целево финансиране по т. 4, още повече, че конкретно по делото се оспорва само едно от останалите условия, уредени в тази разпоредба. Кандидатът не се е занимавал с растениевъдство през целия нормативно определен период от 3 година назад.
Въведеният с касационната жалба довод е, че направеното тълкуване от този орган и от съда относно прилагането на т. 4 от Указанията в частта за изискването за "занимаване с растениевъдство" е неправилно. Той се основава на неточното позоваване на факта за регистрация на растениевъдна продукция, още повече, че това води до нарушаване на административнопроизводствените правила. То се обосновава от неосъществяване на процедурата за разглеждане на заявленията, включително проверка за допустимост на кандидата, за наличие и актуалност на изискващите се документи. Това обосновава извод за недоказване от страна на административния орган на фактическите и правни основания за издаване на акта.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Цитираната разпоредба по-горе от Указанията за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г. изисква в условия на кумулативност кандидатът за подпомагане да е регистриран като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, и в този периода да се е занимавал с растениевъдство. Направеният в касационната жалба анализ на понятието растениевъдство като нормативен термин според чл. 14, т. 10 от Регламент № 702/2014 г. на Европейската комисия, в който е вложен смисъл на същото като отрасъл, може да бъде споделен, както и доводите на касатора относно понятието дейност по растениеводство, която включва не само периода между засаждане на растението и прибирането на реколтата, но и организацията на предстоящата дейност, планиране на земеделското финансиране, подготовка на съоръженията или почвата, осигуряване на поливни условия и борба с вредители, рекултивиране и др., т. е. дейности, подготвящи или съпътстващи дейността по растениевъдство. По делото не е имало спор относно съдържанието на това понятие. По делото спорът е бил дали фактически това е осъществявано от кандидата за подпомагане в посочения срок от разпоредбата (три години назад от датата на кандидатстване), което се преценява към момента на кандидатстване в конкретния случай. Неправилно е тълкуването на касатора относно правнорелевантния факт на регистрацията на растениевъдната продукция, понеже чрез нея земеделският стопанин доказва осъществяването на дейност растениевъдство. В чл. 2 от цитираната наредба изрично е посочено, че регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: т. 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни, както и за подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони (т. 3) и прилагане на схемите за директните плащания (т. 4). По тези съображения и с оглед на осъществена регистрация на растениевъдна продукция направена на 18.01.2018 г. (стр. 32) по делото не е имало спор, че земеделският стопанин е осъществявал такава дейност за една от годините от посочения срок. За 2016 г. и за 2017 г. няма такава регистрация за дейност растениевъдство (стр. 30 и стр. 31). Също така следва да се посочи, че съгласно чл. 3 от наредбата регистрацията в нейно изпълнение е за тези субекти, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Ежегодно в изпълнение на чл. 5, ал. 3, в определен срок, земеделските производители подават актуална информация за дейността си чрез анкетни карти и анкетни формуляри. Въз основа на тази информация ОД "Земеделие" заверява регистрационна карта на съответния стопанин и издава справка, генерирана от регистъра за декларираната от него дейност. Тази регистрационната карта и издадената справка, генерирана от регистъра, за декларираната дейност като неразделна част от регистрационната карта служи за легитимиране на земеделските стопани пред контролните органи и финансиращите институции (ал. 7 от чл. 5 от наредбата). При съобразяване със съдържанието на цитираните текстове от наредбата, то в тежест на земеделския стопанин, регистриран по наредбата като земеделски производител, е да предоставя и поддържа информация относно осъществяваната от него дейност по растениевъдство. Преценката на правнорелевантните факти, за да бъде осъществено предоставяне на помощ по посочената Схема е на административния орган, поради което е направил извода за отсъствие на материалноправната предпоставка за това, уредена в т. 4 от цитираните Указания, но тя се обосновава с предоставената от съответния производител информация. За да бъде обезпечено ефективно и законосъобразно осъществяване на подпомагането на земеделските производители са уредени и съответни административни правила, като в мотивите на обжалваното решение съдът е посочил, макар и лаконично, че те не са нарушени. В касационната жалба са изложени твърдения за такива нарушения като неизвършване на проверка за допустимост на кандидата, наличие и актуалност на изискуемите документи, извършване на проверка в присъствие на кандидата, включително на място, съставяне на констативен протокол и изготвяне на становище от ОД на ДФ "Земеделие". От събраната като доказателство административна преписка се установява, че е извършена проверка за допустимост на кандидата, съставен е контролен лист затова и за наличие на документите за кандидатстване (стр. 149), направена е проверка на място на 14.05.2019 г., за което е съставен констативен протокол (стр. 152), в присъствие на упълномощено лице (пълномощно на стр. 153), изготвено е Становище по заявлението от ОД на ДФ "Земеделие"-Сливен (стр. 154). Следва също да се посочи, че са събрани доказателства относно останалите изисквания по т. 4 от Указанията като вписване в търговския регистър към Агенцията по вписванията, отсъствие на изискуеми публични задължения към държавния бюджет, кандидатът като едноличният търговец да не е в производство за обявяване в несъстоятелност, да отговоря на определението за малки и средни предприятия. Представени са годишните му данъчни декларации, отчети на предприятието, списък на активите на същото и пр. Не може да бъде споделено възражението на касатора, че проверката относно спорната материалнапредпоставка е неточна, поради неосъществяването на такава на място по изложените по-горе съображения, направени според разпоредбите на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ЗПЗП. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100.00 лв., представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 29.10.2019 г. по адм. дело № 325 по описа за 2019 г. на Административен съд - Сливен.
ОСЪЖДА К.Б, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "К.Б 1977" да заплати на ДФ "Земеделие" сумата 100.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.