Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г. Мустафа от [населено място] срещу решение № 106 от 14.01.2020 г. по адм. д. № 2007 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0363, зас. № 042 от 15.03.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия.
Изложените съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и на материалния закон, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Н експертна лекарска комисия, гр. С., не е взел становище.
Ответниците ТЕЛК към "УМБАЛ - Пловдив" АД - първи състав, Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пловдив, ТП на НОИ - Пловдив и Агенция за хората с увреждания, не са взели становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Г. Мустафа от [населено място] срещу експертно решение (ЕР) № 0363/042 от 15.03.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, с което ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към „УМБАЛ Пловдив“ АД е потвърдено в частта за определената степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) - 40 на сто за заболяване с водеща диагноза: [диагноза] / Холтер ЕКГ данни, на основание част IV, раздел VI, т. 3а и във връзка с част IV, раздел 1, т. 2, за срок от две години до 01.11.2019 г.
За да постанови решението, Административен съд - Пловдив се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което е потвърдило извършената оценка на работоспособността в административното производство. Определените 40 % ТНР съответстват на състоянието на освидетелстваното лице. Посочените в решението на НЕЛК неврологични заболявания на освидетелстваното лице "Атипична лицева болка, с описан негативен неврологичен статус" и "Увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с радикулопатия" правилно не са били обсъдени с оглед липсата на предварително уточнени заболявания и стадии на тяхното развитие, отразени в медицинските документи – чл. 4 от ПУОРМЕ.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределение на доказателствената тежест.
Административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в оспореното експертно решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Фактическите констатации относно характера и дефицита на здравословното увреждане са направени въз основа на медицинските документи, приложени в медицинското досие. Степента на ТНР е определена съобразно изрично посочените отправни точки в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. В тежест на оспорващата страна е да установи фактите, на които е основала своите искания и възражения. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, установяващи твърдението в касационната му жалба, че НЕЛК се е произнесла въз основа на изследване с неясен резултат и не е обсъдила всички сърдечно-съдови увреждания. Представените епикризи са от проведени болнични лечения след датата на издаване на оспорения акт. Съдът служебно на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК е назначил съдебно-медицинска експертиза с вещо лице – лекар кардиолог, което е обсъдило състоянието на жалбоподателя въз основа на намиращите се в административната преписка документи и е потвърдило извършената оценка на ТНР.
Изложените в касационната жалба доводи за нарушения на материалния закон с оглед на обстоятелството, че НЕЛК не е извършила преглед на лицето, са неоснователни. В чл. 62 и чл. 63 от НМЕ не е разписано задължение за НЕЛК да издава актовете си след извършен преглед на освидетелстваното лице. Правилата за организация на работата на НЕЛК са регламентирани в Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. Съгласно чл. 43, т. 1 от правилника специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. Състоянието на освидетелстваното лице е преценено въз основа на медицинските документи, налични към началната дата на преосвидетелстване 01.11.2017 г. Представените епикризи от хоспитализации през м. септември 2019 г. са неотносими към преценката на фактите, възникнали до 07.11.2017 г. Предвид динамиката на заболяването не е бил наложителен и личен преглед от вещото лице. Като се има предвид, че към датата на депозиране на заключението – 22.11.2019 г., определеният срок на инвалидизиране вече е бил изтекъл, вещото лице е установило състоянието по медицински документи към началната дата на преосвидетелстване. При определяне на възнаграждението на вещото лице не се установяват нарушения на Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. С определение на съда от съдебно заседание възнаграждението е увеличено от 200 лв. на 386.40 лв. въз основа на представената справка - декларация по елементите на чл. 23 във вр. с чл. 24 от наредбата.
Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 62 и чл. 63 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), редакция - ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила към началната дата на преосвидетелстване 01.11.2017 г. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит са съобразени със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Приетата точка предвижда диапазон "от 30 % до 50 %", поради което процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) e съобразен със степента на установения дефицит.
С. П № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, част четвърта Заболявания на сърдечно-съдовата система, раздел VI Артериална хипертония (АХ), т. 3, в сила към 01.11.2017 г., при АХ от III стадий с прояви на симптоми на органно увреждане на един или повече от прицелните органи процентът на трайно намалена работоспособност се определя в зависимост от степента на функционалния дефицит на прицелния орган: а) сърце – ангина пекторис; миокарден инфаркт; СН. Съгласно част четвърта, раздел I Органични сърдечни увреди, т. 2, в сила към 01.11.2017 г., при прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА – лицата са с умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се появяват умора, задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75 W/3 мин: 30 – 50 %. Въз основа на извършения анализ на данните, отразени в медицинската документация, е обоснован извод за степен на ТНР от 40 %. В заключението на съдебно-медицинската експертиза е посочено, че никъде в медицинската документация не се коментират оплаквания, свързани с ритъмните нарушения при пациента. Броят на камерните екстрасистоли на проведения Холтер ЕКГ е пренебрежително малък, както и този на предсърдните екстрасистоли. Освен това при проведените ехокардиографии е видна запазена фракция на изтласкване на ЛК без прояви на тахикардно-индуцирана кардиомиопатия.
В оспореното експертно решение НЕЛК по неврологични и очни болести е коментирала две епикризи от 2013 г. и 2017 г., които не са били обсъдени в издаденото от ТЕЛК експертно решение. След второто лечение, проведено в периода 24.10.2017 г. – 29.10.2017 г., лицето не е било лекувано и изследвано от невролог. При спазване на чл. 4 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи НЕЛК се е произнесла по жалбата срещу експертизата само по предварително уточнените заболявания и стадиите на тяхното развитие. Евентуалното влошаване на здравословното състояние на лицето, настъпило след датата на освидетелстване, не обосновава основание за отмяна и връщане на преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване към по-късна дата.
Оспореният административен акт е материално законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2007 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.