Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ Пловдив и „Тер-М“ ООД, гр. П., ЕИК 825330160 против Решение № 2761 от 23.12.2019 г., постановено по адм. дело №1343/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ Пловдив, обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617005098-091-001 от 11.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №196 от 03.04.2018г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ Пловдив, относно дължими суми за довнасяне за данък върху добавената стойност за разликата над сумата 236 901, 09 лв. до пълния размер на задължението от 401 613, 70 лв., ведно с прилежащите лихви за разликата над сумата от 41 923, 40 лв. до пълния размер от 71 078, 28 лв.

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочената по-горе част поради необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза за 10 бр. активи и спрямо тях неправилно е приложил разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3, съответно формулата на чл. 79, ал. 6, т. 2 ЗДДС. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на „Тер-М“ ООД, гр. П. в обжалваната част и да се потвърди изцяло РА. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази жалба - „Тер-М“ ООД, гр. П., чрез процесуалния си представител адв.. П, в депозирана по делото писмена защита оспорва като неоснователна касационната жалба на Дирекция „ОДОП“.

Касаторът „Тер-М“ ООД, гр. П., чрез адв.. П, обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу посочения по-горе Ревизионен акт № Р-16001617005098-091-001 от 11.01.2018 г., относно определения за довнасяне данък върху добавената стойност в размер на 236 901, 09 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 41 923, 40 лв.

От изложеното в касационната жалба може да се обоснове касационно оплакване по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради необоснованост. Твърди, че унищожаването и повреждането на активите е в резултат на непреодолима сила, обосновано от събраните писмени и гласни доказателства, като оспорва извода на съда в обратна насока. Претендира отмяна на решението в обжалваната част.

Ответникът по тази жалба – директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, в съдебно заседание чрез юриск. Бонева, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното:

Предмет на проверка пред Административен съд Пловдив е била законосъобразността на Ревизионен акт № Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617005098-091-001 от 11.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №196 от 03.04.2018г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ Пловдив, с който на „Тер-М“ ООД, гр. П. са определени дължими суми за довнасяне за данък върху добавената стойност в размер на 401 613, 70 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 71 078, 28 лв.

С обжалваното решение съдът е отменил частично ревизионния акт, конкретно за разликата над сумата 236 901, 09 лв. до пълния размер на задължението от 401 613, 70 лв., ведно с прилежащите лихви за разликата над сумата от 41 923, 40 лв. до пълния посочен размер от 71 078, 28 лв., като отхвърля жалбата в останалата част относно дължими суми за довнасяне за данък върху добавената стойност в размер на 236 901, 09 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 41 923, 40 лв.

Съдът е установил, че данъкът е начислен от ревизиращия екип и е вменен като задължение за дружеството, тъй като то не е извършило корекция чрез издаването на протокол за м. 03.2016 г. на ползвания данъчен кредит при закупуването на ДМА, които са бракувани с протокол за брак от 22.03.2016 г.

От фактическа страна съдът е установил, че с протокол за брак № 1/22.03.2016г., ревизираното лице е отписало активи – сгради и съоръжения, машини, оборудване и апаратура, транспортни средства, компютърна техника и други МДА, закупувани в периода 1994 г. - м. 03.2016, като съгласно обяснение на лицето причина за бракуването им е пожар, възникнал в предприятието на 16.03.16г., при което е унищожена цялата производствена база, оборудването, складовете, хладилните камери, офисите, видно и от Удостоверение №75/21.03.2016г. от РСПБЗН - гр. П., със същите констатации. От Постановление № 329/19.05.2017г. на Районна прокуратура – Първомай и извършена пожаро – техническа експертиза е приел, че възможни причини за възникването му са самозапалване на пароструйката, вследствие нагряване по време на работа; късо съединение в пароструйката или ел. инсталацията вследствие на внезапна повреда при работа с пароструйката или късо съединение в ел. инсталацията, причинено от други фактори.

Установил е че, първичните счетоводни документи, документиращи придобиването на активи, суровини и материали, са унищожени при пожара, но е представен счетоводен инвентаризационен опис към м. 12.2016г., в който са посочени датите на въвеждане в експлоатация на сградите и съоръженията. Установил е че, според приходните органи в случая не е налице изключението на чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДДС (ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), поради което приложение следва да намери хипотезата по чл. 79 ал. 3 ЗДДС (ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013). Установил е, че при определяне размера на дължимия ДДС за бракуваните активи приходните органи са се позовали на извършена проверка в ПП VAT 14 на подадените данни в дневниците за покупки относно закупуването на активите, като са съобразили разпоредбата на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС и са приложили съответните формули.

При така установеното от фактическа страна съдът е споделил изводите на приходните органи, че в случая не може да намери приложение изключението на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС (в приложимата редакция ДВ бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), тъй като не се касае за „непреодолима сила“. Мотивирал се е като е тълкувал смисъла на понятието съгласно чл. 306, ал. 2 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), поради липса на легално определение в ЗДДС, и като e съобразил заключението на проведената съдебно-пожаротехническа експертиза и посочените от него възможни причини за пожара, идентични с тези, съдържащи се в постановлението за прекратяване на наказателното производство, е заключил, че не може да се приеме, че ревизираното лице е положило грижата на добър търговец относно взетите мерки за противопожарна безопасност. Приел е, че сочената като причина самозапалване или късо съединение в пароструйката означава, че са предприети разумни мерки за предотвратяване на инциденти.

За да отмени частично РА съдът е приел за неправилен подхода на данъчните органи да третират конкретни 10 актива на дружеството като недвижими вещи и спрямо тях да прилагат съответно формулата на изчисление по чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, вместо тази по чл. 79 ал. 6, т. 2 ЗДДС, като се приеме и че са изминали повече от 5 години от упражняването на данъчния кредит. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че спорните активи са заведени от дружеството като съоръжения, отчетени са като такива, като по този начин с тяхната стойност не е увеличена стойността на земята и сградите в имота. Приел е, че тези съоръжения не са трайно прикрепени към сградата чрез монтаж и неотделими от нея системи, както неправилно считат приходните органи, като е посочил, че съгласно експертизата не отговарят по наименование и брой на описаните в проектите трайно прикрепени съоръжения, както и не са декларирани като налични в сградата в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Като е възприел констатацията на експертизата относно датата на придобиване на активите, съдът е приел, че за 9 от тях, с изключение на пароструйката, неправилно е коригиран ползвания данъчен кредит. По тези съображения е отменил частично РА.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

По жалбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ Пловдив:

Касаторът обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща РА, относно дължими суми за довнасяне за данък върху добавената стойност за разликата над сумата 236 901, 09 лв. до пълния размер на задължението от 401 613, 70 лв., ведно с прилежащите лихви за разликата над сумата от 41 923, 40 лв. до пълния размер от 71 078, 28 лв. Спорен е въпросът за 10 бр. конкретно посочени в жалбата на дружеството до първоинстанционния съд активи на дружеството и разглеждането им като движими или недвижими вещи, съответно има ли основание за корекция на ползвания данъчен кредит.

Според данъчните органи спорните активи следва да се разглеждат като недвижими вещи, поради което при недоказано бракуване вследствие на непреодолима сила, за тях следва да бъде извършена корекция по съответната формула на 79, ал. 6, т. 1 ЗДДС, тъй като не са изминали 20 г. от упражняване правото на данъчен кредит за тях.

По този въпрос касационният съд споделя мотивите на първоинстанционното решение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК прави препращане тях и възприетата от съда незаконосъобразност на издадения РА в тази част.

Правилно е приетото от съда, че посочените 10 бр. активи нямат качеството на недвижими вещи. По смисъла на ЗКПО същите представляват дълготрайни материални активи, по същество машини и съоръжения, които са заведени по сметка „Съоръжения“, потвърдено и от експерта по съдебно-счетоводната експертиза. Активите са описани в заключението на стр. 4. От експертизата се установява също, че в счетоводството на ревизираното лице за тях са отчитани амортизации на съоръжения, а съгласно представените ОПР и ГФО за периода 2011 г. – 2015 г. стойността на обектите птицекланица и цех не е увеличена със стойността на 10-те броя активи, тъй като те са заведени по сметка „Съоръжения“, а основните обекти по сметка „Сгради и конструкции“. Отделното завеждане на спорните активи, самостоятелно от сградите, към които приходните органи считат, че активите са трайно прикрепени, както и констатацията на вещото лице, след посещение в О. П и запознаване с техническата документация на сградите, че описаните в амортизационния план 10 бр. отделни активи не отговарят по брой и наименование на описаните в техническия инвестиционен проект и акта за въвеждане в експлоатация трайно прикрепени съоръжения, обосновават правилен извод, че не се касае за активи, различни от движими вещи. Не се установява същите да са трайно прикрепени към сградите чрез монтаж и неотделяеми от тях системи, а с оглед и предназначението им не може да се приеме и че са функционално свързани със сградите, което да ги направи част от тях. Правилни са мотивите на съда в тази насока. С оглед изтичането на 5-годишен срок от упражняване на данъчния кредит като изискване за приложение на формулата по чл. 79, ал. 6, т. 2 ЗДДС, констатациите на вещото лице са идентични с тези на приходните органи, базирани на декларирани от ревизираното лице данни в отчетните регистри по ЗДДС, като се установява, че всички спорни активи, без пароструйката, са придобити преди повече от 5 години, поради което правилно съдът е приел, че корекция на ползвания данъчен кредит следва да бъде извършена само по отношение на този актив. С оглед тези изводи правилно съдът е съобразил втори вариант от изчисленията на експертизата. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на „Тер-М“ ООД, гр. П.:

Дружеството обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА относно определените суми за довнасяне за данък върху добавената стойност в размер на 236 901, 09 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 41 923, 40 лева, като твърди, че е налице хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС (в приложимата редакция), тъй като унищожаването и повреждането на активите на дружеството е настъпило в резултат на непреодолима сила.

Жалбата е неоснователна. Правилно е приетото от първоинстанционният съд, че в случая изключението на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС от правилото на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит при покупките на стоки не може да намери приложение, тъй като несъмнени доказателства за причината за възникване на пожара няма, но и от събраните доказателства не може да се приеме, че ревизираното лице е положило грижата на добрия търговец, в който случай възникналият пожар може да се разглежда като непреодолима сила.

В данъчния закон липсва легално определение, поради което правилно съдът се е позовал на регламентацията дадена в чл. 306, ал. 2 ТЗ, съгласно която непреодолима сила представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че възникналият пожар в случая не представлява непреодолима сила, тъй като събитието, при полагане на дължимата грижа, е можело да бъде предотвратено, макар и предвиждането му да е било трудно.

Посочените причини за възникналия пожар в събираните по делото писмени доказателства, както и заключението на пожаро-техническата експертиза са свързани с повреда в пароструйката – самозапалване, късо съединение в пароструйката или ел. инсталацията, причинено от внезапна повреда при работа с пароструйката или късо съединение, причинено от други фактори. Съдът е изследвал подробно и самостоятелно посочените причини за възникване на пожара и правилно е приел, че възможността пожарът да се дължи на късо съединение, причинено от други фактори, а именно нарушаване на ел. изолацията от гризачи е само предположение на вещото лице. Съгласно обясненията на експерта, при посещение в обекта, където е възникнал пожара, не е видял прегризани кабели, а изказаното от него мнение е базирано на предишен опит в практиката му, но не и на обективни данни от огледа на място. Същевременно, вещото лице сочи и че е видял заложени капани на входа на сградата. Доколкото не е установено пожарът да се дължи на повреда в инсталацията именно поради прегризани от гризачи кабели, правилно е посочил съдът, че сключения договор с фирма за борба с насекоми и гризачи, както и доказателствата за използване на услугите им в месеците, предхождащи пожара, не доказват положена грижа на добрия търговец за противопожарна безопасност от страна на ревизираното дружество.

Позоваването от страна на касатора на чести и резки промени в напрежението на електропреносната мрежа като причина за късо съединение в пароструйката настоящата инстанция намира за несъстоятелни, поради констатацията, че съгласно приложените доказателства от трето неучастващо в спора лице – „ЕВН Електроснабдяване България“ АД, потвърдено и от вещото лице, смущения и изключване на подаването на напрежение към обслужващата дружеството подстанция са регистрирани повече в дните след пожара – 4 пъти на 19.03.2016 г. и веднъж в деня преди пожара, но не и в самия ден на пожара.

Като най-вероятна причина за пожара от вещото лице е посочено късо съединение в електроинсталацията на цеха или пароструйката, като е установено безспорно, че пожарът е избухнал в помещението, в което е съхранявана пароструйката. В тази насока, наличието на разписани вътрешни документи на дружеството във връзка с определени мерки за утвърждаване на противопожарна безопасност не са достатъчни, за да се приеме, че ревизираното лице е положило всички възможни усилия за ненастъпване на събитието, както изисква грижата на добрия търговец. Съгласно документите и обясненията, дружеството е имало назначено лице, координиращо действията по осигуряване на пожарна безопасност, на което е вменено задължение да проверява изправността на уредите и съоръженията и експлоатацията им съобразно с инструкциите на производителя. Настоящата инстанция констатира, че по делото не са налични доказателства за извършени периодични и регулярни проверки на изправността на съоръженията или инструктажи на персонала за работа с конкретните съоръжения, както и доколко отговорното лицето съвестно е изпълнявало задълженията си. Следва да бъде съобразено и че съгласно Постановление № 239/19.05.2017 г. на Районна прокуратура – Първомай и извършената пожаро-техническа експертиза пожарът е избухнал в работно време, като причина за самозапалване на пароструйката е посочено нагряване по време на работа. Последните констатации обосновават правилния извод на административния съд, че не са предприети твърдените разумни мерки за предотвратяване на инциденти. Възникналият пожар, довел до унищожаване на фирмените активи в спорната ситуация не следва да бъде разглеждан като непреодолима сила по посочените по-горе мотиви, както правилно е приел и административният съд, поради което и не може да бъде приложено изключението на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС (в приложимата редакция). Като е достигнал до същия извод и е потвърдил РА в тази част, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, с оглед материалния интерес и неоснователността и на двете касационни жалби, разноски в касационното производство на страните не се дължат.

Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2761 от 23.12.2019 г., постановено по адм. дело №1343/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.