Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда (РИОСВ), гр. Х. чрез процесуалния представител ст. юрк. Д.Д, срещу Решение № 703 от 04.10.2019 г., постановено по адм. дело № 909/2019 г. по описа на Административен съд Хасково с доводи за неправилност - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – К.К, от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г.Г в молба становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Хасково е осъдил Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково да заплати на К.К, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски за исковото производство.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 41/2018 г., издадено от Директора на РИОСВ - Хасково, на К.К, за нарушение на чл. 12, ал. 6 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР), във връзка с т. 6.8. от Заповед РД-70/28.01.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗБР е наложена „глоба“ в размер на 150 лева. Актът е обжалван и с Решение № 21 от 28.01.2019 г., постановено по АНД № 746/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград е отменен като незаконосъобразен. С Решение № 550 от 05.07.2019 г. постановено по КАНД № 442/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково постановено по КАНД № 152/2018 г. на Административен съд Смолян е оставено в сила решението на РС-Свиленград.

В производството по оспорване на НП ищеца е заплатил, в брой, на адв.. Г сумата от 200 лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2018 г. (л. 27), приложен по АНД № 746/2018 г. по описа на Районен съд Свиленград, а в производството пред КАНД № 442/2019 г. на Административен съд Хасково е заплатил в брой на адв.. Г сумата от 300 лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2019 г. (л. 27), приложен по същото дело.

Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон в приетия от съда размер.

Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца e наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Макар наказателното постановление да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, същият е акт, издаден при упражняване на санкционираща административна дейност.

В настоящия случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред РС Свиленград и АС Хасково е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.Дорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Установено е безспорно, че г-н Карчев е бил надлежно представляван от адвокат в съдебното производство по обжалване на НП пред РС Свиленград и АС Хасково. В производството по обжалването му са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение - договор по чл. 36, ал. 2 ЗА, където това обстоятелство е отбелязано. Плащането в хода на делата е за осъществена по договора правна защита.

Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна), се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът, ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като имуществото на ищеца е намаляло, вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение.

По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Правилно е приет за основателен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, в случая така както е предявен – от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 23) и Договор за правна защита и съдействие (л. 24) в размер на 300 (триста) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 703 от 04.10.2019 г., постановено по адм. дело № 909/2019 г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, с адрес гр. Х., ул. „Добруджа“ № 14, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на К.К, от [населено място], [ЕГН], разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.