Производството е по чл. 208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба от И.Х от [населено място] срещу Решение № 373/22.04.2020 год. постановено по адм. д.№ 607/2017 год. по описа на Административен съд - София област.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на закона-касационно основание чл. 209 т. 3 пр. 1 АПК.Твърди се, че оспорения административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - не е връчен по надлежния ред на жалбоподателката, както в нарушение на материално правните норми. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново, с което да се отмени като незаконосъобразен и оспорения административен акт.

В с. з. касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява.

О. К на О. И и О. И редовно призовани не се явяват и не се представляват.От Кмета на О. И е постъпил писмен отговор, с който оспорват основателността на касационната жалба.

Ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210 ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 АПК касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на И.Х от [населено място] срещу Заповед № 365/8.07.1996 год. издадена от Кмета на О. И, с която на осн. чл. 32 ал. 2 т. 1 от Закон за териториално и селищно устройство/ЗТСУ отм. е одобрено...