Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 268/19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 463/2018 г. по описа на Административен съд - гр. В. в частите, в които по жалба на Е.Д от [населено място] е отменен/изменен РА № Р-03000317001785-091-001/10.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 453/22.12.2017 г. на директора на посочената по-горе дирекция в частите за установени допълнителни задължения на ревизираното лице в частта за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на едноличен търговец за 2014 г. в размер на 2 142 лв. и лихви – 531, 73 лв.; за 2013 г. в размер над 87 лв. до пълния размер от 862 лв. и за лихви над 30, 46 лв. до пълния размер от 301, 81 лв.; за 2015 г. в размер над 668 лв. до пълния размер от 4 288 лв. и за лихва над 97, 62 лв. до пълния размер от 626, 65 лв. и за 2016 г. в размер над 1 552 лв. до пълния размер от 3 879 лв. и за лихва над 69, 41 лв. до пълния размер от 173, 49 лв.; в частта по ЗДДС за месец декември 2013 г. в размер на 106, 36 лв. и лихви – 39, 46 лв.; за януари 2014 г. в размер на 1 335, 38 лв. и лихви – 495, 43 лв.; за февруари 2014 г. в размер на 1 587, 15 лв. и лихви – 576, 47 лв.; за март 2014 г. в размер на 1 483, 64 лв. и лихви – 526, 07 лв.; за април 2014 г. в размер на 1 871, 02 лв. и лихви – 647, 81 лв.; за май 2014 г. в размер на 1 534, 40 лв. и лихви – 518, 02 лв.; за юни 2014 г. 1 099, 32 лв. и лихви – 361, 95 лв.; за юли 2014 г. в размер на 2 910, 84 лв. и лихви – 933, 29 лв.; за август 2014 г. в размер на 4 017, 01 лв. и лихви – 1 253, 32 лв.; за септември 2014 г. в размер на 4 873, 30 лв. и лихви – 1 479, 64 лв.; за октомври 2014 г. в размер на 5 988, 42 лв. и лихви – 1 766, 49 лв.; за ноември 2014 г. в размер на 5 725, 44 лв. и лихви – 1 641, 06 лв.; за декември 2014 г. в размер на 6 495, 48 лв. и лихви – 1 805, 72 лв.; за януари 2015 г. в размер на 4 331, 15 лв. и лихви – 1 166, 71 лв.; за февруари 2015 г. в размер на 3 492, 41 лв. и лихви – 913, 58 лв.; за март 2015 г. в размер на 4 281, 61 лв. и лихви – 1 083, 11 лв.; за април 2015 г. в размер на 4 088, 78 лв. и лихви – 980, 65 лв.; за май 2015 г. в размер на 3 620, 58 лв. и лихви – 854, 47 лв.; за юни 2015 г. в размер на 3 183 лв. и лихви – 724, 63 лв.; за юли 2015 г. в размер над 1 462, 84 лв. до пълния размер от 3 952, 60 лв. и лихви над 320, 41 лв. до пълния размер от 865, 74 лв.; за август 2015 г. в размер на 5 843, 18 лв. и лихви – 1 229, 42 лв.; за септември 2015 г. в размер на 6 858, 84 лв. и лихви – 1 385, 86 лв.; за октомври 2015 г. в размер на 11 480, 28 лв. и лихви – 2 220, 59 лв.; за ноември 2015 г. в размер на 10 562, 52 лв. и лихви – 1 954, 89 лв.; за декември 2015 г. в размер на 11 565, 27 лв. и лихви – 2 040, 73 лв.; за януари 2016 г. в размер над 3 753, 84 лв. до пълния размер от 8 136, 40 лв. и лихви над 630, 02 лв. до пълния размер от 1 365, 55 лв.; февруари 2016 г. в размер над 1174, 67 лв. до пълния размер на 5 581, 97 лв. и лихви над 187, 67 лв. до пълния размер от 891, 82 лв.; за март 2016 г. в размер над 1 825, 97 лв. до пълния размер от 6 143, 85 лв. и лихви над 275, 99 лв. до пълния размер от 928, 62 лв.; за април 2016 г. в размер над 2 247, 87 лв. до пълния размер от 5 746, 10 лв. и лихви над 321 лв. до пълния размер от 820, 56 лв.; за май 2016 г. в размер на над 1 934, 11 лв. до пълния размер от 5 591, 06 лв. и лихви над 259, 52 лв. до пълния размер от 750, 22 лв.; за юни 2016 г. в размер над 2 975, 21 лв. до пълния размер от 4 812, 64 лв. и лихви над 374, 41 лв. до пълния размер от 605, 64 лв.; за юли 2016 г. в размер над 4 411, 12 лв. до пълния размер от 6 011, 28 лв. и лихви над 517, 12 лв. до пълния размер от 704, 17 лв.; за август 2016 г. в размер над 3 653, 86 лв. до пълния размер от 7 890, 15 лв. и лихви над 396, 88 лв. до пълния размер от 857, 07 лв.; за септември 2016 г. в размер над 1 189, 80 лв. до пълния размер от 9 126, 56 лв. и лихви над 119, 32 лв. до пълния размер от 915, 26 лв.; за октомври 2016 г. в размер над 6 038, 32 лв. до пълния размер от 9 361, 58 лв. и лихви над 553, 56 лв. до пълния размер от 858, 21 лв.; в частта за вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 376, 75 лв. и лихви – 890, 97 лв.; за 2014 г. в размер на 1 878, 11 лв. и лихви – 466, 74 лв.; за 2015 г. в размер над 135, 87 лв. до пълния размер от 3 348, 48 лв. и лихви над 19, 86 лв. до пълния размер от 488, 42 лв. и за 2016 г. в размер над 1 631, 91 лв. до пълния размер от 3 894, 07 лв. и лихви над 72, 99 лв. до пълния размер от 174, 17 лв.; в частта за вноски за ЗО за 2013 г. в размер на 235, 47 лв. и лихви – 82, 44 лв.; за 2014 г. в размер на 1 153, 66 лв. и лихви – 286, 71 лв.; за 2015 г. в размер над 84, 92 лв. до пълния размер от 2 092, 80 лв. и лихви над 12, 40 лв. до пълния размер от 305, 26 лв. и за 2016 г. в размер над 800, 94 лв. до пълния размер от 1 918, 40 лв. и лихви над 35, 82 лв. до пълния размер от 85, 80 лв. и в частта за вноски за ДОО-УПФ за 2013 г. в размер на 147, 17 лв. и лихви – 51, 63 лв.; за 2014 г. в размер на 733, 64 лв. и лихви – 182, 32 лв.; за 2015 г. в размер над 53, 08 лв. до пълния размер от 1 080 лв. и за лихви над 7, 76 лв. до пълния размер от 157, 53 лв. и за 2016 г. в размер над 500, 59 лв. до пълния размер от 1 199 лв. и за лихви над 22, 39 лв. до пълния размер от 53, 63 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 3 875, 01 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е приел като обоснован изводът на органите по приходите за наличие към момента на започване на ревизионното производство на данни за укрити приходи и оттам за законосъобразното провеждане на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК. Освен това касатора възприема за неправилно приетото от съда, че тази презумпция е обоснована единствено по отношение на представените по делото по реда на чл. 192 ГПК от „Е. Е“ ООД оригинални документи. Неправилно според касатора съдът е приел, че изводите на приходните органи се базират основно на извършения анализ на данните, предоставени в електронен табличен вид от „Е. Е“ ООД предвид, че липсвали оригиналните товарителници, РКО и парични преводи или заверени преписи от тях и съответно невъзможността за извършването на съпоставка и преценка от вещото лице. За неправилни се приемат и изводите на съда, че предоставената информация на електронен носител не съдържа електронни документи, а писмени доказателства, които съгласно чл. 183 ГПК могат да бъдат представени в оригинал или в заверен от страната препис, в какъвто смисъл са били и дадените указания, неизпълнени до приключване на устните състезания. Касаторът излага оплаквания, че такива указания не са давани, а съда е игнорирал доказателствата, събрани от органите по приходите в хода на ревизионното производство, а именно – сканирани копия от товарителници и разписки за изплащане на парични суми, представени на оптичен носител и заверени с квалифициран електронен подпис от служител на „Е. Е“ ООД.З и оплакването в тази връзка е, че неправилно съдът е посочил, че тези доказателства не представляват електронни документи. В касационната жалба се излагат твърдения, че автентичността на даден документ не се определя от това дали е представен на електронен или на хартиен носител не се определя от това дали е представен в оригинал или като заверено за вярност с оригинала копие. Касационният жалбоподател се оплаква, че неправилно съдебният състав сочи в обжалваното решение, че непредставянето на оригиналните писмени документи възпрепятствало оспорващия да проведе доказването си чрез оспорване истинността на документите, на които се позовава органа, както и да защити правата си в пълен обем. В тази връзка се сочи, че не е накърнено правото на защита на жалбоподателя (ревизираното лице). Последното според касационния жалбоподател в защитната си теза не отрича получаването на сумите по наложените платежи а, че ги е получил в качеството си на представител на „Даноян“ ООД. В тази връзка касаторът излага довод, че по този начин е налице признание от страна на Даноян, че именно той е получил сумите и по този начин се доказва автентичността на приетите като доказателства електронни документи, но тези доводи били игнорирани от съда. С касационната жалба, в която подробно са изложени посочените оплаквания, се иска отмяна на решението в обжалваните части, вкл. и в частта за разноските, както и се иска присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 9 249, 06 лв. Депозирана е молба от адв.. Т с характер на писмени бележки по съществото на спора и направеното искане в нея за присъждане на разноски в размер на 5 000 лв.

Ответникът по касационната жалба Е.Д от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Д.Т е депозирал писмено становище (наименовано молба), с което я оспорва изцяло и с искане за оставяне в сила съдебното решение в обжалваните чу части. В писмения отговор е инкорпориран и списък за разноските с искане за присъждането им.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на решението в обжалваните му части.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени по жалба на Е.Д от [населено място] цитирания по-горе ревизионен акт частично по ЗДДФЛ (авансов и годишен данък) и ЗДДС за различни данъчни периоди на 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2013 г. и 2014 г., първоинстанционният съд е приел от една страна, че към момента на започване на ревизионното производство са били налице данни за укрити приходи и с оглед на това законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а от друга страна е прието, че изводите на органите по приходите, които се базират основно на извършения анализ на данните, предоставени в електронен табличен вид от „Е. Е“ ООД не могат да бъдат споделени поради липсата на оригиналните товарителници, РКО и парични преводи или заверени преписи от тях и съответното невъзможността за извършването на съпоставка и преценка от вещото лице. Съдът не е взел предвид информацията, представена от органите по приходите като ответник в съдебното производство на електронен носител, доколкото не се касае за електронен документ, а за писмени доказателства, които съгласно чл. 183 ГПК могат да бъдат представени в оригинал или в заверен препис от страната, в какъвто смисъл са и дадените указания, неизпълнени до приключване на устните състезания. Съдът е изложил доводи, че липсата на оригинални доказателства не може да се компенсира с твърдението за приложен по делото диск, съдържащ таблица във файлов формат с определена информация. На следващо място съдът е приел, че непредставянето на оригиналните писмени документи възпрепятства оспорващия да проведе доказването си чрез оспорване истинността на документите, на които се позовава органът, както и да защити правата си в пълен обем. В този смисъл в решението си съдът е цитирал решения по адм. дела № 11085/2017 г., № 16545/2013 г. и № 10917/2015 г. на ВАС.

Съдът е отменил частично ревизионния акт, като освен на писмените доказателства, се е позовал и на съдебно-счетоводната експертиза.

Решението в обжалваните части е правилно постановено.

Спорът между страните по делото се свежда до твърдените от органите по приходите факти и обстоятелства дали ревизираното лице е доставяло стоки до клиенти чрез „Е. Е“ ООД, които са му заплащали доставките с наложен падеж. В ревизионния акт констатациите в тази връзка са, че платените от клиенти на ревизираното лице суми по доставките представляват укрити приходи, поради което ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелството по чл. 122 ал. 1, т. 2 ДОПК. Противно на твърденията на приходните органи, ревизираното лице Е.Д е твърдял, че предметът на доставките е във връзка с дейността на „Даноян“ ООД от електронния магазин, собственост на посоченото търговско дружество – kilimche.com, както и че той не е извършвал стопанска дейност като физическо лице, поради което според него не дължи определените му данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски.

Ревизията е проведена при установено от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, 2 ДОПК, като правилно съдът е приел въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че частично е установено, че Е.Д е получател на суми чрез наложени платежи от клиенти по повод доставки на стоки. Третото неучастващо по делото лице „Е. Е“ ООД е предоставило на оптичен носител товарителници, РКО и платежни документи, като съгласно указанията на съда само част от тях, установено и от вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, са подписани от Е.Д. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е давал такива указания, тъй като изрично в съдебно заседание на 26.03.2018 г. е задължил ответника в първоинстанционното производство на основание чл. 184 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК да представи разпечатка от електронния диск на хартиен носител. Първостепенният съд правилно е приел, че във връзка установените с представените от „Е. Е“ ООД разпечатки на товарителници, РКО и платежни документи, по които е доказано, че Е.Д е продал стоки на клиенти и е получил в замяна на това паричната им равностойност чрез РКО или документи – преводи чрез наложен платеж, поради което при установената системност на доставките, е налице извършвана от лицето икономическа дейност и макар да не е регистриран като едноличен търговец, за нея дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Следва да се споделят изводите на решаващия съд, че презумпцията за вярност на констатациите на приходните органи предвид, че ревизията е извършена по особения ред – по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е обоснована само относно представените по чл. 192 ГПК оригинални документи от „Е. Е“ ООД за куриерските пратки, представени от ответника.

Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че Даноян е признал, че е получил сумите по доставките относно всички посочени от приходните органи платежни документи, тъй като съдът правилно е установил, че частично е доказано от приходната администрация за получени думи по пратките чрез куриерската фирма, а за другата част това не е доказано и затова частично ревизионният акт при съдебното му обжалване е отменен/изменен.

По повод представените документи на електронен носител въпреки указанията на съда, ответникът не ги е представил на хартиен носител съгласно чл. 183 ГПК и съдът макар да не ги е изключил изрично като доказателства по делото, не ги е ценил като такива и затова е уважил жалбата на Е.Д частично, като е отменил/изменил ревизионния акт за задълженията за пряк и косвен данък и за задължителни осигурителни вноски. Правилно съдът е приел, че не се касае за електронни документи, а за писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл. ГПК. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), респ. чл. 3, ал. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Европейския парламент и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая съдържащите се в дисковете товарителници и документи за плащане не представляват електронни документи, както правилно е приел и първостепенният съд и затова са неоснователни твърденията в касационната жалба за обратното, тъй като в дисковете се съдържат снимки на посочените документи, които въпреки указанията на съда, са представени на хартиен носител частично, а не в цялост, поради което правилно съдът е извел извод за частична неоснователност на ревизионния акт. В този смисъл е формирана и съдебна практика на ВАС – решения по адм. дела № 5499/2020 г., № 2823/2020 г. и № 13306/2019 г.

Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза е извършило съпоставка между представените оригинали на документи, установяващи получаването от Даноян на суми по доставките чрез „Е. Е“ ООД и данните, съдържащи се в представената справка на приходната администрация и правилно съдът е възприел заключението и е отменил/изменил частично ревизионния акт.

Като е отменил/изменил ревизионния акт в частта за определения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, за ДДС на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС и за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения.

С оглед изложеното решението в обжалваните части като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв.. Т в депозираната на 15.09.2020 г. молба, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 5 000 лв. Възражението за прекомерност в писмената защита на юриск. Петракиева е неоснователно предвид сложността на делото от фактическа и правна страна, поради което следва разноските да се присъдят в поискания размер.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 268/19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 463/2018 г. по описа на Административен съд, гр. В. в обжалваните части.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Е.Д от [населено място] 5 000 лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.