Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на С. Мехмед от [населено място], [община], против Решение №42/12.03.2020 г. по адм. дело № 23/2020 г. на Административен съд - Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молбата е да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“/ГВРС/-София, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.
С Решение № 42 /12.03.2020 г. по адм. дело №23/2020 г., Административен съд– Разград е отхвърлил жалбата на С. Мехмед от [населено място] срещу Разпореждане № 4506-40-03/20.01.2020 г. на директора на фонд “ГВРС“, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане, на основание чл. 26, ал. 3 от Закон за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя/ЗГВРСНР/.
По делото е установено, че със заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане, вх.№4502-16-1/07.01.2020г., С. Мехмед е поискала да й бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР поради прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя „ФАКТОРИ 2 ТЕКСТИЛ“ ООД, считано от 01.08.2018г.
С Разпореждане №4506-40-03/20.01.2020г., директорът на фонд „ГВРС“ е отказал изплащането на гарантирано вземане поради подаване на заявлението извън установения в чл. 25 от ЗГВРСНР преклузивен срок от датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР.
С оглед събраните доказателства се установява, че с Решение №37/20.05.2019г., постановено по търговско дело №17/2019г. по описа на Разградски окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на „ФАКТОРИ 2 ТЕКСТИЛ“ ООД - гр. Р. и открито производство по несъстоятелност на дружеството. Същото е вписано в Търговския регистър на 20.05.2019г. жалбоподателката е била работник в това дружество за периода 22.05.2017г.- 01.08.2018г. Заявлението - декларация е подадено от С. Мехмед на 07.01.2020г.
Съгласно чл. 4 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ) (изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017г.), право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време.
Следва да се отбележи, че с измененията на чл. 4 ЗГВРСНР е налице нова материалноправна норма, която има действие занапред, а нейното съдържание се изгражда и от разпоредбата на §41 от ПЗР на ЗПФИ (ЗАКОН ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ), който добавя към хипотезата, че в случаите, когато е налице прекратено трудово правоотношение в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, се гарантират само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015 г.. Изменението на чл. 4 ЗГВРСНР е в сила от 22.12.2017 г., а това по §41 ПЗР на ЗПФИ - от 16.02.2018 г.
В случая предмет на съдебен контрол е издаденото разпореждане на директора фонд “ГВРС“ от 20.01.2020г. и неговото съответствие с материалния закон се преценява към момента на издаването му(чл. 142, ал. 1 АПК), когато вече е действал и §41 от ПЗР на ЗПФИ. Придаденото обратно действие на чл. 4 от ЗГВРСНР касае всички вземания за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за периода след 31.01.2015 г.
В разглеждания случай е установено, че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с работодателя "ФАКТОРИ 2 ТЕКСТИЛ“ ЕООД, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, вписано в ТР на 20.05.2019г. Г-жа Мехмед е следвало да подаде заявлението до 20.08.2019г., за да бъде спазен тримесечният срок по смисъла на чл. 25 от ЗГВРСНР, а тя е депозирала същото на 07.01.2020г., т. е. повече от шест месеца след откриване на производството по несъстоятелност на работодателя. С изтичането на преклузивния тримесечен срок е погасено и правото на лицето да получи гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ).
Достигайки до тези правни изводи, базирани на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно, същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/12.03.2020 г. по адм. дело № 23/2020 г. на Административен съд – Разград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.