Производството е по чл. 209 и сл. от АПК във вр. с чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по молба вх. № 7465 от 08.06.2020г. от адв. Б.Б в качеството му на пълномощник на П.З от [населено място] за допълване на решение № 6489 от 02.06.2020г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 2010/2020г. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване на първоинстанционното решение, и по –специално по повдигнатото възражение за нищожност на оспорените разпоредби и на основание ЗНА и Указ № 883/1974г. п прилагане на ЗНА. Молбата е допълнена с допълнителна такава от 16.06.2020г.

По делото е депозирана и молба с вх. № 7466 от 08.06.2020г. адв. Б.Б в качеството му на пълномощник на П.З от [населено място] за изменение на същото решение в частта му за разноските, като същите бъдат намалени от 500лв. на 300лв.

Ответният по молбата Общински съвет – гр. Д.ад чрез своя процесуален представител адв. М.К взема становище за неоснователност на молбите.

Представителят на Върховна административна прокуратура взема становище за неоснователност на молбите.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на молбите и наведените в тях доводи, приема за установено следното: По молбата за допълване на касационното решение.

Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, приложим в настоящето производство по силата на чл. 228 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.

В този смисъл следва да бъде прието, че молбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

С решение № 6489 от 02.06.2020г. постановено по адм. д. № 2010/2020г., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е изменил решение № 828 от 18.11.2019г. на Административен съд Хасково, тричленен състав, постановено по адм. д. № 117/2019г. в осъдителната му част, като намалява дължимите разноски от П.З в полза на Общински съвет – Димитровград от 800 /осемстотин/ на 500 /петстотин/лева. Със същото решение ВАС е оставил в сила решение № 828 от 18.11.2019г. на Административен съд Хасково, тричленен състав, постановено по адм. д. № 117/2019г. в останалата му обжалвана част.

В молбата за допълване се твърди, че тричленният състав не се е произнесъл по възражението за неправилност на първоинстанционното решение в частта, в която е оставено без уважение оплакването за нищожност за оспорените разпоредби на наредбата поради несъответствие с ЗНА и Указ № 883/1974г. за прилагане на ЗНА.

Искането е неоснователно. Видно от мотивите на съдебния акт, в него са изложени конкретни мотиви по отношение на тази част от спора, съгласно оплакванията в касационната жалба/стр. 4 от решението, л. 31 от делото гръб/. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а в касационната жалба не са направени оплаквания свързани с неправилно приложение на Указ № 883/1974г. за прилагане на ЗНА.Т възражение е направено за пръв път в пледоарията по същество на процесуалния представител на касатора, поради което не следва да бъде обсъждано, тъй като съставлява разширение на предмета на касационната жалба извън срока за нейното подаване. Изложеното се отнася и за доводите, изложени в допълнителната молба от 16.06.2020г. /л. 38 от делото/.

По молбата за изменение на решението в частта му за разноските.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

С решението си Върховният административен съд е осъдил касатора да заплати на ответния по касационната жалба Общински съвет – Димитровград разноски по делото в размер на 500лв.

В молбата за изменение на решението в тази му част се излагат следните доводи: 1. В закона не е предвидена възможност за присъждане на разноски в полза на административния орган в касационната инстанция, тъй като в чл. 12, ал. 3 АПК определя изрично случаите, при които се дължат разноски, какъвто не е настоящия; 2. Присъдените разноски в размер на 500лв. са прекалено завишени предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

По направените доводи настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Наведените доводи свързани с недължимост на разноски на ответника по касация са несъстоятелни. Молителят се е цитирал некоректно и произволно нормата на чл. 12, ал. 3 АПК, която има и допълнителна част, според която разноски се дължат в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.

Нормата на чл. 143, ал. 4 АПК, намираща приложение в касационното производство по силата на чл. 228 АПК, противно на твърденията на молителя изрично определя, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), ако другата страна е ползвала такъв. В този смисъл е и търкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. на ВАС по т. д. № 5/2009г.

Ответният по касация Общински съвет – Димитровград е представляван от адвокат, има депозиран писмен отговор по касационната жалба, писмена защита и писмена молба за даване ход на делото, които действия съставляват форма на процесуално представителство. От ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски, има депозиран е списък с разноски/ и доказателства за тяхното извършване - л. 22 и л. 23 от настоящето дело.

Доводите по т. 2 от молбата за прекомерност на възнаграждението са неоснователни. Страната не е направила възражение за прекомерност на разноските при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК в хода на делото, поради което направеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК искане по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява просрочено. Заплатеното възнаграждение на пълномощника на молителя за тази инстанция е също в размер на 500лв., поради което твърдението, че възнаграждението на другата страна /което е в същия размер/ е завишено поради липса на фактическа и правна сложност на спора, е меко казано несериозно.

Водим от горното и на осн. чл. 176 във вр. с чл. 144 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, РЕШИ:

О. Б. У. искането на П.З от [населено място], [улица] – [номер], подадено чрез пълномощника му адв. Б.Б, за допълване на решение № 6489 от 02.06.2020г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 2010/2020г.

О. Б. У. искането на П.З от [населено място], [улица] – [номер], подадено чрез пълномощника му адв. Б.Б, за изменение на решение № 6489 от 02.06.2020г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 2010/2020г., в частта му за разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.