Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Д.И от [населено място] чрез адв. Й.А срещу решение № 1744 от 01.10.2019 г., постановено по адм. д. № 1603/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен изцяло предявеният от касатора иск с правно основание чл. 1,

ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна за присъждане на обезщетение в размер на 360 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 4344/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява, но депозира писмена молба, в която развива съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и при изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба...