Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационни жалби на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и на „Електроразпределение Север“ АД против решение № 6088 от 18.10.2019 г., постановено по адм. д. № 7369/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-П. М" АД/ сумата от 720 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отмяната на наказателно постановление № НП-423/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2016 г., а в останалата част до пълния предявен размер от 1356 лв за всяка от инстанциите исковете са отхвърлени.

К. К за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че "Енерго-П. М" АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. Касаторът обръща внимание, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди, че не били налице и безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. При условията на евентуалност сочи, че съдът правилно е отчел установените по делото обстоятелства, довели до обоснования му извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платеното адвокатско възнаграждение. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума с ДДС, тъй като за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции.

Касаторът "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-П. М" АД/, чрез процесуалните си представители твърди, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в решението на АССГ липсват конкретни мотиви за това кои факти и обстоятелства са мотивирали съда да стигне до изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъдените обезщетения, вкл. липсвали разсъждения съобразно указанията, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединените дела С-427/16 г. и С-428/16 г. за това дали Висшият адвокатски съвет, като професионална организация изпълнява публични функции, както и дали спорната правна уредба, касаеща невъзможността за определянето на хонорар под установения минимум, под страх от дисциплинарна отговорност, преследва легитимни цели. Релевират се доводи, че решението в обжалваната част не е съобразено с разпоредбите на Конституцията на Р. Б, чл. 132, ал. 2 АПК, чл. 185 АПК, чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА), чл. 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 2 и чл. 4 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и практиката на СЕС. Излагат се подробни съображения във връзка с приетото от първоинстанционния съд по въпроса за наличието на основание за присъждане на по–нисък размер на обезщетението. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната част и уважаването им в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са частично основателни.

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-П. М" АД/ сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред РС Габрово по нахд №1464/2015г. на наказателно постановление №НП – 423 от 17.12.2014г. на председателя на КЕВР, отменено с решение №56/05.02.2016г. по нахд №1464/2015г. по описа на Районен съд Габрово, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен над уважения размер от 360 лева до пълния предявен размер от 1356 лева и КЕВР е осъдена да заплати разноски във връзка с този иск в размер на сумата от 136.77 лева; КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд В. Т по кнахд №100/2016г. при съдебна защита срещу отмененото наказателно постановление № НП – 423 от 17.12.2014г. на председателя на КЕВР с решение №56/05.02.2016г. по нахд № 1416/2015г. по описа на Районен съд Габрово, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен над уважения размер от 360 лева до пълния предявен размер от 1356 лева и КЕВР е осъдена да заплати разноски във връзка с този иск в размер на 136.77 лева.

Административният съд приел, че са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР, но исковете са частично основателни по размер.

Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с НП, на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и с влязло в сила съдебно решение, след двуинстанционно производство, наказателното постановление е отменено.

В съдебните производства пред районния съд и пред административния съд са представени пълномощни за процесуално представителство, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са представеин и договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. За сумите от адвокатското дружество са издадени фактури. Плащанията са осъществени по банков път.

Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните /дати, наредител, получател, основание/ в посочените по-горе писмени доказателства - фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка. Поради това съдът е счел, че макар и да не са били представени в производството по административно-наказателното дело, договорите за правна защита и съдействие касаят именно тези производства. Съдът обаче е счел за основателни доводите на ответника за намаляване размера на обезщетението. Приел е, че адвокатските хонорари, заплатени по администратинво-наказателните дела са прекомерни и ги е намалил до 300 лв за всяка инстанция. Към тези суми е прибавил и 20% ДДС, като е приел, че се касае за облагаема доставка. Касационните жалби са неоснователни.

Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Неоснователни са съображенията на КЕВР, че обезщетение не се дължи, тъй като дружеството разполага с юрисконсулти. Всеки правен субект има право на адвокатска защита, включително търговци, които имат назначени на трудов договор служители с правно образование.

Размерът на адвокатския хонорар не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата и с обема на извършените процесуални действия. Съдебните производства по административно-наказателните дела са с ниска фактическа и правна сложност, като за целта съдът отчита броя на проведените заседания, извършените процесуални действия и характера на спора.

В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован".

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията му към момента на съставяне на договора, а и в настоящата редакция, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция. По този начин, Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не спрямо вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги."

Изложеното потвърждава тезата, че Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. Противоречието на подзаконов нормативен акт със закона води до приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА и определяне на дължимите възнаграждения по справедливост.

Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и целта на настоящото решение в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Свободната воля на страните обаче не може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски или отговорността на държавата за вреди и не може да бъде основание за злоупотреба с право. При реализиране на тези отговорности, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Тези критерии трябва да залегнат по подходящ и обоснован начин в съответна наредба на Висшия адвокатски съвет, както посочват и Върховния административен съд, и Съдът на Европейския съюз в цитираните по-горе решения. Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост.

Изводите на съда, че обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС са правилни. Доводите на касатора КЕВР, че за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит, първо, не са подкрепени с доказателства и второ, са неотносими, тъй като при формиране размера на обезщетението за имуществени загуби съдът преценява реално настъпилата имуществена липса в патримониума на увредения. Настъпили след осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ обстоятелства не са от естество да прекъснат вече развилата се причинно-следствена верига.

Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на страните не се дължат разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6088 от 18.10.2019 г., постановено по адм. д. № 7369/2019 г. по описа на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.

Особено мнение на съдията Ж.П

Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се оставя в сила решение №6088/18.10.2019 г. по адм. дело №7369/2019 г. по описа на Административния съд-София град в частта за уважаване на предявените от "Електроразпределение Север" АД против Комисията за енергийно и водно регулиране искове, общо за сумата 720 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена вследствие на издаденото от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наказателно постановление № НП-423/17.12.2014 г.

Намирам за основателно възражението на касационния жалбоподател, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-423/17.12.2014 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателно постановление № НП-423/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Е. П. М" АД да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт.

В НАХД № 1464/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово, образувано по жалбата на "Е. П. М" АД (предишно търговско наименование на "Електроразпределение Север" АД) срещу наказателно постановление № НП-423/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, се съдържа общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в град София. Приложено е пълномощно, с което Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат И.Л от Адвокатски колектив-В. Т да представлява "Е. П. М" АД по административнонаказателното дело. Впоследствие с пълномощно от 18.01.2016г. адвокат Лясков преупълномощава адвокат И.А от Адвокатски колектив-В. Т да представлява "Е. П. М" АД в производството по НАХД № 1469/2015 г. по описа на Районния съд-Габрово до окончателното му приключване. Видно от съдебните протоколи, именно адвокат И.А е защитавал дружеството пред Районния съд-Габрово и впоследствие, в касационното производство по КНАХ дело №100/2016 г. пред Административния съд-Габрово.

В кориците на НАХД № 1464/2015 г. по описа на Районния съд-Габрово, както и по КНАХ дело №100/2016 г. по описа на Административния съд-Габрово не се съдържа и договор за правна защита и съдействие, сключен с някой от посочените адвокати. В производството по адм. дело №7369/2019 г. по описа на Административния съд-София град е представен договор за правна защита и съдействие №4374/08.04.2015г., сключен между "Е. П. М" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори". Според условията на договора Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" следва да осъществи правна защита и процесуално представителство пред съответния районен съд във връзка с обжалването на наказателно постановление №НП-423/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу възнаграждение от 1356 лева до приключването на делото пред първа инстанции. В договора не е предвидено право на преупълномощаване на други адвокати. Възнаграждението е платено на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Е. П. М" АД по административнонаказателното дело. С договор №7800/16.03.2016 г., представен за първи път в исковото производство, същите страни са договорили сумата 1396 лева за защита пред касационната инстанция по КНАХ дело №100/2016 г. по описа на Административния съд-Габрово.

Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че и двата договора нямат достоверна дата, както и че разходите са направени в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на "Е. П. М" АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление. При положение, че в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основанието по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) за търсене на имуществена отговорност от държавата. Постановеното в обратния смисъл решение е неправилно и подлежи на отмяна в обжалваната част.

Съдия:

Ж.П