Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Пловдив против решение № 517/06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 201/2019 г. по описа на Административен съд – С. З, с което е изменен Ревизионен акт № Р-16002418003215-091-001/22.11.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 97/18.02.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, като установените на С.А задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. – 31.12.2017г., ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от 01.01.2017г. – 31.12.2017г., Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в общ размер на 29 894, 82 лв. са намалени и са определени в общ размер на 9 728, 67 лв.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, както и за необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на данни за извършени през 2017 г. разходи от лицето в сочения от приходните органи размер и основание, съответно счита, че неправилно съдът е извел от разходната част на паричния поток сумата в размер на 179 685, 90 лв. Счита и че неправилно съдът е изчислил сумата на дължимия за 2017 г. ДОО за самоосигуряващи се лица. Иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА....