Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „З”ЕООД е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „П”ЕООД.Аистративния орган при извършената проверка на място е установил, че проекта на „КБ”ЕООД е за изграждане на „К”ЕООД с предмет на дейността – изграждане на „К”ООД, а консултант по проектите е „И”ЕООД, както и такива намиращи се там. От приложените по делото договори е видно, че двете дружества са били в договорни отношения с „Б”ООД и „Империал - С” ООД. Въз основа на така установените факти и обстоятелства административния орган е приел, че са налице индикатори за изкуствено разделяне на един проект в две къщи за гости – предлагане на туристическа услуга като комплекс от две къщи за гости, получили субсидия по отделни проекти по Мярка 312 от ПРСР, с което се нарушават правилата за предоставяне на помощ по de minimis съгласно Регламент №1998/2006 година.

В § 1 Допълнителна разпоредба на Наредба № 29/11.08.2008 г., т. 30 е дадена легална дефиниция на понятието „Изкуствено създадени условия”, и това е “всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011”. Дефиницията на понятието „Функционална несамостоятелност”, която е дадена в т. 31 на § 1 Допълнителна разпоредба на същата Наредба, а именно „изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР”.

На това място е задължително да се отбележи следното:

Във връзка с отправено от Административен съд София - град/България на основание чл. 267 от ДФЕС (Договор за функционирането на Европейския съюз) преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от...