О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2623
Гр. София, 14.10.2024г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.
ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1187 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник – юриск. К. В. срещу решение № 1978/04.04.2024г. по в. гр. д. № 10986/2023г., постановено от Софийски градски съд, ГО, 2ж състав, с което е потвърдено решение №10493 от 19.06.2023 г., поправено с решение № 13327/31.07.2023 г., постановени по гр. д. № 11885 от 2023 г. по описа на СРС, 125 с-в, с което е признато за установено, на основание чл. 439 ГПК, че Д. К. К., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Д. Х. К., и Д. Х. К., не дължат принудително изпълнение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на сумата общо от 8 106,43 лева, включваща: сумата от 551,61 лева - главница по договор за издаване на кредитна карта от 18.11.2010 г., ведно със законна лихва от 15.6.2012 г. до плащането, договорна лихва от 68,31 лв. за период 08.08.2011г. - 14.06.2012г., наказателна лихва от 3.62 лв. за период от 08.08.2011 г. до 14.06.2012 г. и 205 лева разноски, за които по гр. д.№ 29857/2012г. от СРС, е издаден изпълнителен лист против наследодателя на ищците К. М. К., както и сумата от 5722,88 лева - главница, сумата от 512,17 лева - договорна лихва за период от 5.6.2011г.-14.6.2012г.; 497,80 лева - наказателна лихва за просрочена главница и сумата 545,04 лева - разноски, за които по гр. д.№ 29856/2012г. на СРС, е издаден изпълнителен лист против наследодателя на ищците К. М. К., в полза на „ОББ“ АД, и които вземания са прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия от 31.01.2018 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че по делото безспорно е установено, че задълженията на наследодателя на ищците – К. К. са по два договора – за издаване на кредитна карта от 18.11.2010г. и за потребителски кредит от 19.10.2010г., за вземанията по които по реда на заповедното производство са издадени два изпълнителни листа съответно по гр. д.№ 29856/2012г. и гр. д.№ 29857/2012г. и са били образувани две изпълнителни дела при ЧСИ М. Б. съответно под №11071/2012г. и №11072/2012г., които са били прекратени с постановление от 12.10.2016г. Поддържа, че по изтеглените изпълнителни листа е образувано ново изпълнително производство под №1684/2019г., по което счита, че са предприети описаните изпълнителни действия. Поддържа, че въззивният съд погрешно и в противоречие с практиката на ВКС е приел, че не са били предприемани изпълнителни действия и давност не е текла в посочения от него период, след 26.06.2015г., поради което е счел, че искът е основателен. Твърди, че не било отчетено и спирането на давността по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, считано от 13.03.2020г. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като поставя следният въпрос: „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК / чл. 330, ал.1, б.“д“ ГПК / отм./, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба – Д. К. К., като малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Д. Х. К., и Д. Х. К., са подали писмен отговор от 30.05.2024г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. Е. П., в който оспорват подадената жалба по подробно изложените съображения и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Депозирали са и допълнително становище за неоснователност на жалбата от 08.10.2024г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски градски съд е приел, че за процесните вземанията е приложима посочената в чл.117, ал.2 ЗЗД петгодишна давност, тъй като същите са установени с влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съответно от 03.07.2012 г. по ч. гр. д.№ 29856/2012 г. по описа на СРС и от 17.07.2012 г. по ч. гр. д.№ 29857/2012 г., по силата на които праводателят на ищците - К. М. К., починал на 28.11.2019 г., е осъден да заплати описаните суми на праводателя на ответника по сключен договор за цесия от 31.01.2018 г. Приел е, че поради липса на извършени изпълнителни действия по образуваните първоначално изпълнителни дела № 20128380411071 и № 20128380411072 по описа на ЧСИ М. Б., изпълнителните производства са били прекратени по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съответно на 03.07.2014 г. и на 17.07.2014 г. Приел е, че в приложения препис на новообразуваното изпълнително дело № 1684/2019г. по описа на ЧСИ М. Б. не се съдържа молба на взискателя за образуване на изпълнителното дело, в която да има искане за предприемане на изпълнителни действия, а има представено само разпореждане на ЧСИ от 22.04.2019 г., с което е образувано делото. Въззивният съд е посочил, че по новообразуваното дело взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал налагане на запори на вземания на длъжниците - Д. Х. К. и Д. Х. К. на 20.02.2023 г. и с оглед горното е заключил, че е изтекла погасителната давност за вземанията. СГС е счел, че съгласно възприетото с ТР №2/26.06.2015г. по т. д.№2/2013г. на ОСТГК, по висящите изпълнителни дела погасителната давност тече от 26.06.2015г., но едва след изтичане на давностния срок за вземанията е поискано по инициатива на взискателя извършване на същинско изпълнително действие на 20.02.2023г. С оглед споделяне на изводите на първоинстанционния съд, СГС е потвърдил обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.
Поставеният от касатора въпрос откога тече погасителната давност, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска, а и не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно ТР №2/2013 от 26.06.2015г., т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато с посочения тълкувателен акт е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Следователно задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване приложението на ППВС № 3/80 г. досежно спиране течението на погасителната давност в изпълнителния процес, следва да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015 г., вкл. по висящите към този момент изпълнителни производства. В съответствие с горното в атакуваното решение въззивният съд изрично е посочил и приел, че погасителна давност тече след 26.06.2015г., независимо от това, че по предходно образуваните изпълнителни дела перемпция е настъпила по-рано, но мотивът за уважаване на иска не е свързан с този извод, а с възприетата от СГС фактическа обстановка, а именно, че до 20.02.2023г. не е надлежно установено с оглед ангажираните доказателства, че е прекъсната давността. Възприетото от въззивния съд, противно на доводите на касатора не е в противоречие, а съответно на ТР и цитираната, включително и от жалбоподателя практика, поради което не е налице и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Съгласно ТР касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да извлича въпроси от изложението, които не са изрично поставени от касатора. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Въззивният съд е приел, че до 26.06.2015г. не е текла погасителна давност, но и че тя не е прекъсната до 20.02.2023г. Правилността на фактическия извод на въззивния съд относно доказателствата по делото и конкретно установено ли е с оглед ангажираните доказателства прекъсване на давността преди приетата от СГС дата 20.02.2023г., не може да бъде преценявана в селективната фаза на разглеждане на касационните жалби. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не подлежат на проверка в стадия по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. С оглед горното и така поставения от касатора въпрос, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Не се установява и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като за наличие на горното е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1978/04.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 10986/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 2ж състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.