Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. П. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, против Решение № 585 от 06.03.2020 г., постановено по адм. дело № 68/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001619001232-091-001 от 09.09.2019 г., поправен с РА № П-16001619155660-003-001 от 13.09.2019 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 676 от 29.11.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта с която на О. К допълнително е начислен ДДС по фактури, издадени от „К. Ч. К“ и „АЕР КО“ ООД, в размер общо на 206 522, 45 лева за данъчни периоди м. 07- м. 12.2017 г., ведно с прилежащи лихви за просрочие общо в размер на 27 643, 88 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че общината е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, като доколкото е регистрирано по силата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС лице, то по отношение на същото е изискуем данък при доставка на стоки и услуги по част Първа на Приложение 2 от ЗДДС, по които е посочено като получател. В допълнение посочва, че данъкът е дължим, тъй като не се касае за извършени доставки от общината чрез нейни...