Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба Изпълнителен директор на „Център за градска мобилност“ЕАД/ИД на ЦГМ/, срещу решение №7428/28.11.2019г. постановено по адм. дело №8477/2018г. на Административен съд София-град/АССГ/.
Касаторът навежда доводи неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът - Б.М, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор, молба и писмена защита. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София-град, по жалба на Б.М е отменил мълчалив отказ на ИД на ЦГМ по заявление вх.№6866/01.08.2016г. на Монев, и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по заявление вх.№6866/01.08.2016г. в сроковете и по реда на ЗЗЛД при съобразяване с мотивите на решението.
С цитираното заявление, адресирано до „Център за градска мобилност“ЕАД, ответника по касация е поискал предоставяне в писмена форма на посочен адрес, потвърждение за това, дали данни отнасящи се до его се обработват; информация за целите на това обработване; за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват; съобщение в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник; информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни отнасящи се до Монев.
За постанови този резултат АССГ е приел, че поисканата информация инкорпорира текста на чл. 28 ЗЗЛД отм. , като при подадено заявление по реда на този текст е приложима глава пета на ЗЗЛД отм. , регламентираща правото на физическо лице на достъп до отнасящи се за него лични данни, а „Център за градска мобилност“ЕАД като администратор на лични данни не е изпълнил задължението си да се произнесе с изричен акт по подаденото заявление в определения в чл. 32, ал. 2 ЗЗЛД отм. срок.
Съдът е приел, че писмо изх.№6866/1/07.09.2016г. на ИД на ЦМГ, адресирано до Б.М, е неотносимо към подаденото заявление, респективно към задължението на администратора на лични данни.
Решението на Административен съд София-град е правилно като краен резултат.
Правилно административния съд е счел, че в процесния случай при поискана от ответника по касация информация по реда на чл. 28, ал. 1, ЗЗЛД отм. от „Център за градска мобилност“ЕАД, не са представени от административния орган доказателства, установяващи че в предвидения в приложимата разпоредба на чл. 32, ал. 2 ЗЗЛД/ отм. / 14 дневен срок е налице произнасяне с решение за предоставянето на пълна или частична информация по чл. 28, ал. 1 на заявителя или мотивиран отказ за предоставянето й.
Същевременно разпоредбата на чл. 33 ЗЗЛД отм. , изисква администраторът на лични данни да уведомява писмено заявителя за решението или отказа си по чл. 32, ал. 3 - 5 в съответния срок лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка, като е въведена фикция, че липсата на уведомление по ал. 1 се смята за отказ.
Липсата в съответния срок на уведомление е мълчалив отказ, но противно на възприетото от първостепенния съд този мълчалив отказ, предвид тълкуването на цитираните по-горе разпоредби е допустим и подлежи на съответната преценка за законосъобразност от АССГ.
Независимо от горното в процесния казус, въпреки че в срока по чл. 32, ал. 2 ЗЗЛД/ отм. / не е налице произнасяне по заявлението, и е формиран мълчалив отказ, в писмо изх.№6866/1/07.09.2016г. на ИД на ЦМГ се съдържат данни, че административния орган разполага с лични данни на лицето, поради което крайният извод на съда за отмяна на мълчаливия отказ е правилен.
Неоснователни са доводите на касатора. Видно от съдържанието на писмо изх.№6866/1/07.09.2016г. на ИД на ЦМГ, същото няма характер на акт по см. на чл. 32, ал. 3 ЗЗЛД отм. , както правилно е приел АССГ.
На следващо място не се констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на Б.М следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.05.20120г. с адвокат Г.А, като възнаграждението за прекомерност не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото, съответна на минималния размер на договореното възнаграждение съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №7428/28.11.2019г. постановено по адм. дело №8477/2018г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА „Център за градска мобилност“ЕАД да заплати на Б.М, сумата от 500/петстотин/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.