Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 972 от 28.05.2019 г. по административно дело № 856/2019 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на М.А от [населено място], [община], против заповед № ЗД/Д-А-084 от 22.03.2019 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас, с която малолетното ѝ дете В. А. е настанено спешно, временно в ЦНСТ [населено място], [улица], за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДт).
Така постановеното решение е оспорено с касационни жалби от М.А и малолетния ѝ син В. А., подадена чрез назначения им процесуален представител адв. Ц.Д, и от М.А, подадена чрез адв. С.К. В жалбите са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество чрез отмяна и на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. В подадената чрез адв.. К касационна жалба се претендират и разноски.
Ответникът по касация – и. д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената чрез адв.. К касационна жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила.
Участващият в производството по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното с тях решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбите срещу него за неоснователни. Атакуваният с тях съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна.
Предмет на съдебна проверка е постановеното решение № 972 от 28.05.2019 г. по административно дело № 856/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас. С посочения съдебен акт първоинстанционният съд, след проверката на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 от АПК, е приел, че заповед № ЗД/Д-А-084/22.03.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, с която детето В. А. е настанено спешно временно в Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място] за срок до произнасяне на съда съгласно чл. 28 от ЗЗДт, е законосъобразна. Решението е правилно.
Обжалваната заповед № ЗД/Д-А-084/22.03.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас е издадена на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗДт) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).
Предприемането на мерките за временно или постоянно настаняване на детето за отглеждане извън семейната среда се обуславя от едни и същи обстоятелства, регламентирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. При издаване на заповед за временно настаняване е необходимо от страна на компетентния административен орган да е направена преценка за наличие на някое от обстоятелствата, посочени в тази норма. В послужилите като правни основания за издаване на процесната заповед разпоредби на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) са уредени две от хипотезите, при които е предвидена възможността за настаняване на детето извън семейството му - когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за него и когато те се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Съобразно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) необходимостта от спешно извеждане изключва изчерпването на всички възможности за закрила в семейството.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, изр. второ от ЗЗДт до произнасяне на съда Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, като според чл. 27 от ЗЗДт, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Приложената в случая мярка за закрила на дете „спешно временно настаняване извън семейството“, предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДт, съответства на мярката „временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция“ по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт. Тя цели предотвратяване на опасността за здравето и живота на детето и действието на заповедта, с която се налага, е ограничено до произнасяне на компетентния районен съд. С нормата на чл. 33, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) е прието, че спешно настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Посоченият текст урежда едно бързо административно производство, а предвидената мярка е с обезпечителен характер, обосноваващ нейната незабавност. Целта ѝ не е прекъсването на връзката между детето и родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на детето, които са поставени и от националното и международното законодателство над тези на родителите му.
В хода на административното производство е установено наличието на опасност за здравето и живота на детето В. А., тъй като разгледани в своята съвкупност, събраните в хода на производството данни показват сериозен дефицит в родителския капацитет. Нееднократно направените изявления за предприемане на действия, заплашващи живота на това дете и на неговите братя и сестри, са индиция за трайно формирани в съзнанието на майката представи и нагласа за такива действия. Видно от доказателствата по делото М.А е в тежко емоционално и психическо състояние. Изброените факти са мотивирали административния орган да достигне до обоснован и категоричен извод за липсата на родителска грижа за правилното физическо и психическо развитие на детето, правилно възприет от първоинстанционния съд. В случая причините за поведението на майката са ирелевантни, а от значение е съставомерния резултат - наличието на риск за здравето и живота на детето.
В съответствие с представените по делото доказателства е констатацията на съда, че към момента на издаване на оспорената заповед В. А. е бил „дете в риск“ по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДт, спрямо което е съществувала опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Видно от данните по делото след изчезването на Ю., брат на В., майката М. е изпаднала в тежко емоционално състояние, отказвала е да се храни, приемала е успокоителни лекарства и е имала суицидни намерения. При проведения разговор с оператор по Националната телефонна линия за деца № 116 111, както и при срещите със социалните работници, майката е заплашила, че е склонна да посегне на собствения си живот и на живота на децата си. Съгласно констатациите, обективирани в представения по делото социален доклад, при срещите на социалните работници с майката М.А същата е била в тежко емоционално състояние, като на адреса често е викана линейка. От друга страна, в доклада е описано, че майката и съжителят ѝ не работят, изпитват финансови затруднения и постоянно търсят съдействието на институциите за издръжка и обгрижване на децата. На базата на тези обстоятелства в доклада е направена констатация, че майката не може да полага грижи за себе си и за децата си, послужило на административния орган да приеме, че детето В. е в риск поради невъзможността за полагане за грижи за него от страна на майката. След свиканата спешна среща на мултидисциплинарния екип по прилагане на Единния координационен механизъм за работа с деца - жертви на насилие или в риск от насилие, както и с оглед на събраните в административното производство доказателства, административният орган е приел, че детето В. е в риск, тъй като майката не е в състояние да полага грижи за него, изпълняващо хипотезата на § 1, т. 11, б. „а“, предл. последно от ДР на ЗЗДт, и заплашва да го убие, поради което съществува реална опасност за физическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДт. Констатациите в социалния доклад са възприети от административния орган при издаване на процесната заповед, същите се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, тъй като докладът представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК (Г. П. К). Тази доказателствена сила в настоящия случай не е оборена по установения ред.
Налице са основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) за настаняването на детето извън семейството. Аргументиран е направеният извод за наличие на фактическото основание по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДт, както и че мярката е предприета в „най-добър интерес“ на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Наличието на риск за сигурността на детето в средата, в която живее, в резултат на поведението на майката, е установено от административния орган, а това обстоятелство налага спешно да бъде изведено от тази среда. Като е направил извод за доказаност на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, относно спешната необходимост детето временно да бъде настанено извън семейството до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт, първоинстанционният съд е постановил обосновано и съответно на материалния закон решение.
Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба, и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящия съдебен състав. На основание съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както и при извършения техен анализ във връзка с приложимата нормативна уредба, е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта, като са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразността на акта.
Предвид горното настоящият съдебен състав не кредитира и касаторовата теза в подадената чрез адв.. К касационна жалба за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати в конкретния случай.
Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.
С оглед неоснователността на главните искания на касационните жалбоподатели не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, а ответника по делото не е претендирал такива.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 972 от 28.05.2019 г., постановено по административно дело № 856/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.