Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н.И от [населено място], [област], срещу решение № 488 от 27.11.2019 г., постановено по административно дело № 334/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 9 от 10.05.2019 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Добрич, и жалбоподателят е осъден да заплати на ТП на НОИ – Добрич сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли първоинстанционното решение да бъде отменено, и да се постанови друго, с което изцяло да бъде уважена първоначалната му жалба. В писмена защита и в съдебно заседание (чрез пълномощник) поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи в нейна подкрепа. Претендира и присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната...