Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, чрез процесуалния представител юрисконсулт Й.Г, срещу Решение № 3845 от 06.06.2019 г. по адм. д. № 3363/2019 г. на Административен съд София-град, изменено с Решение № 5242 от 31.07.2019 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка, с което по жалба на С.И от [населено място] е отменена Заповед №ЗСП/Д-С-М/80 от 06.02.2019 г. на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Младост за лишаване на С.И от социални помощи до възстановяване на дължимата сума, но за срок, не по-дълъг от две години, потвърдена с Решение № 22-РД06-0021 от 21.02.2019 г. на директора на РДСП - София град.

В касационната жалба и писмени бележки от 11.09.2020 г. се посочва, че решението е недопустимо, неправилно, поради нарушение на закона и допуснати множество фактически грешки, като са изложени подробни аргументи в тази насока. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и да бъде оставена в сила процесната Заповед №ЗСП/Д-С-М/80 от 06.02.2019 г. на директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Младост.

Ответникът – С.И, при редовно призоваване, не се явява и не представя писмен отговор по касационната жалба. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв.. П, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и...