ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5301

гр. С., 19.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Бисера Максимова

като разгледа докладваното от Б. М. К. гражданско дело № 20248002102171 по описа за 2024 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. Р., действаща чрез адвокат Т. С. от САК, съдебен адрес: гр. С., ж. к. Л., ул. „Б. Й.“ № 5, вх. Б, ет. 1, ап. 16, срещу въззивно решение № 6311 от 07.12.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3782 по описа за 2022 година на СГС, с което е потвърдено решение № 20001104/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 66141/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 33 състав.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно и необосновано. По подробни изложени съображения жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 3, предложение второ ГПК. Твърди, че с оглед конкретиката на настоящия казус се пораждат следните правни въпроси, които счита, че са от значение за развитие на правото, а именно:

1. Може ли да се счете, че продажната цена е действително платена с оглед начина на плащане от страна на купувача по договора за продажба на наследство, който от една страна е получил точно сумата от 22 000 лева от свой приятел, но вместо да я преведе, като плати по този начин продажната цена, е решил да плаща на траншове в един и същи ден, стигайки до общо плащане по сделката в размер на 32 000 лева?

2. Може ли да се приеме, че е налице валидно волеизявление за сключване на договора за продажба на наследство, предвид факта, че по делото е доказано, с оглед приетото експертно заключение, че при сключване на договора, ищцата е била „в обичайното си състояние на когнитивен дефицит /между психична норма и лека умствена изостаналост/, в съчетание на тежка социална неинтелигентност, поради което е била силно затруднена да разбира пълноценно и да контролира пълноценно действията и постъпките си?

3. Може ли да се приеме, че е налице съществено противоречие между изготвеното и прието експертно заключение, с оглед дееспособността на ищцата за валидно сключване на процесния договор за продажба на наследство и събраните гласни доказателствени средства — показанията на свидетелите на ответната страна, което проитворечие е довело до неправилни изводи на въззивния съд, обективирани в процесното решение?

Като основание за допускане на въззивното решение на касационно обжалване се сочи и разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответната по касация страна не е депозирала писмен отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба, депозирана от М. С. Р. срещу П. Й. С., с която са предявени при условията на обективно евентуално съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 ЗЗД и с правно основание чл. 30, вр. чл. 27 ЗЗД - за унищожаване поради измама или заплашване на Договор за продажба на наследство от 15.11.2016 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 8677 по описа на нотариус И. И., рег. № *** на НК, и вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № ****/15.11.2016 г., акт № 4, том XI, относно наследството на ищцата, в качеството й на наследник на починалите й родители, в което наследство са включени недвижими имоти. С атакуваното в настоящото производство въззивно съдебно решение, съдът е приел, че между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства - Удостоверение за наследници изх. № 02290/06.01.2014 г., издадено от Столична община - район „П.“, и Удостоверение за наследници изх. № 87/26.04.2018 г., издадено от община Ч., че ищцата М. С. Р. е наследник по закон, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, на С. П. Х., починал на 14.04.2001 г., и на А. С. Х.а, починала на 22.07.1973 г. и като такъв е придобила по силата на наследственото правоприемството определени вещни права: идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр. С., район „П.“, ж. к. „Х. Д., бл. 16, вх. Б, ет. 2, ап. 18; : идеална част от недвижим имот, представляващ паянтова сграда на един етаж в с. Н., С.; : идеална част от имот в гр. Ч., п. к. ***, ул. З. № 34, с площ от 428 кв. м., заедно с изградените в имота жилищни сгради. Съдът е приел, че с предварителен договор за продажба на наследство от 26.10.2016 г. М. С. Р., в качеството на наследник на баща си С. П. Х. и на майка си А. С. Х.а, продала на купувача - П. Й. С., оставеното от покойните родители наследство срещу насрещното задължение на купувача да заплати продажна цена в общ размер на сумата от 20 000 лева. Установено е по делото, че на същата дата по сметката на ищцата е постъпило плащане на сума в размер на 2 000 лева, с наредител П. Й. С. и основание на превода „задатък по предварителен договор за продажба на наследство“, която сума е изтеглена от нея в същия ден на каса. С договор за продажба на наследство от 15.11.2016 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 8677 по описа на нотариус И. И., с pen № *** на НК, и вписан в Служба по вписванията с вх. pen № ****/15.11.2016 г., акт № 4, том XI, е финализирана посочената в предварителния договор сделка като на същата дата са постъпили три плащания по сметката на ищцата, както следва: сума в размер на 15 000 лева, сума в размер на 5 000 лева и сума в размер на 10 000 лева, всички с наредител П. Й. С. и основание на превода „плащане по договор за продажба на наследство“. Всяка една от посочените три суми е била изтеглена на каса от титуляря на сметката - М. С. Р. в деня на получаването й - 15.11.2016 г. Въззивният съд е установил и приел по делото във въззивната инстанция преписка ДП ЗМ 15139/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР за образувано производство срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата до 15.11.2016 г. в гр. С., с цел да бъде набавена за себе си имотна облага, били използвани неосведомеността и неопитността на М. С. Р., при което последната продала на 15.11.2016 г. наследството, което получила от покойните си родители, с което й била причинена имотна вреда в размер на 22 000 лева, т. е. за престъпление по чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Въззивният съд е констатирал, че производството по ДП ЗМ 15139/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР е било спряно на 15.07.2021 година поради неустановяване на извършителя. Въззивният съд подробно е посочил в мотивите си какво е съдържанието на обясненията на страните и показанията на разпитаните по делото свидетели, както и установените по делото факти съобразно приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза. Въззивният съд е разгледал поотделно така предявените искове съобразно тежестта на порока, който се твърди, че е опорочил сделката, като е изложил правни съображения поотделно за всеки иск.

По така предявения иск с правно основание в разпоредбата на чл. 30 ЗЗД във връзка с чл. 27 ЗЗД съдът е отбелязал, че твърденията на ищцата са за упражнена спрямо нея психическа принуда - заплашване, от страна на трети за договора лица - индивидуализирани от нея с малки имена Б. и Я., които я принудили да подпише документа, представен от нотариуса, или „в противен случай ще ме закарат някъде“. Въззивният съд е приел, че извод за упражнена спрямо Р. психическа принуда за сключване на процесната сделка не може да бъде направен от събраните по делото доказателства. Приел е, че изслушаното експертно заключение на КСППЕ също не би могло да мотивира съдебния състав да приеме за доказан иска по чл. 30, вр. чл. 27, ал. 1 ЗЗД, доколкото то няма за предмет на изследване обективни находки за упражнена принуда, а единствено личността на М. С. Р. и потенциалната възможност у нея да възникне страх при външно въздействие върху психиката. Въззивният съд е достигнал до крайния извод, че този иск се явява недоказан, тъй като не са установени каквито и да е индикации за външно незаконосъобразно мотивиране на ищцата да се разпореди с наследствените си имоти.

По отношение на предявения иск по чл. чл. 29 ЗЗД, вр. чл. 27 ЗЗД въззивният съд е приел, че по делото липсват ангажирани каквито и да е обективни находки за създаването на твърдяната от ищцата невярна представа, мотивирала я да сключи оспорената сделка, които съответно да обосноват извод на съдебния състав за изпълнена от ищцата доказателствена тежест по делото. В този смисъл въззивната инстанция е намерила, че принципно установените лесна внушаемост, когнитивен дефицит и податливост на М. С. Р., при липса на данни за психични заболявания при същата, не могат да обусловят извод за доказаност на исковата претенция, още повече при липсата на нужната конкретизация относно твърдяното упражнено външно въздействие и влияние върху ищцата, създало у нея невярната представа за последиците от сделките, и реалното повлияване на същата от него в резултат на конкретните особености на личността. Според въззивния съд, отделно от изложеното по-горе, в настоящия случай не се установява и наличие на каквито и да е преки или косвени доказателства за знанието на ответника за евентуално създадената у ищцата невярна представа, мотивирала я да сключи договора за продажба на наследство. Крайният извод на съда и по този иск е за недоказаност на фактическия състав на измама, поради което е приел и този иск за неоснователен.

По така поставените от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси настоящата касационна инстанция приема следното:

Съгласно ТР №1/2009 година на ОСГТК посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и дали е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.

По посочения от касатора първи въпрос в изложението следва да се отбележи, че този въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд не е обсъждал начина на плащане на продажната цена на траншове, а само е констатирал, че продажната цена по обсъждания договор за продажба на наследство е постъпила по банковата сметка на ищеца. Въпросът за начина, по който е платен продажната цена, не е от значение за изхода по конкретното дело, нито е обусловил правните изводи на въззивния съд за неоснователност на исковите претенции, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Вторият въпрос, поставен от касатора в изложението му, е въпрос по фактите, а не по правото. Поставеният въпрос е фактически, а не правен, тъй като касае конкретно доказване по конкретния спор. Следователно и с оглед възприетата с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС дефинитивност на общото основание се налага извод, че така поставен въпросът не може да обоснове наличието на общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване.

Третият въпрос касае дейността на въззивната инстанция за анализ на доказателства по делото като в тази връзка отново не се сочи конкретен въпрос, относим към изхода на спора. Въпросът по същество съдържа изявление от ищцовата страна, че е налице противоречие между приетата по делото експертиза и показанията на свидетели, разпитани по искане на ответника. На практика се навеждат доводи и оплаквания за неправилност на обжалваното решение, касаещи преценката на събраните и обсъдени по делото доказателства, съответно обосноваността на изводите на въззивния съд, които доводи не могат да послужат като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Това е така, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

Тъй като въпросите, поставени от касатора, не удовлетворяват изискванията на общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се обсъждат доводите на касатора за наличие на допълнителния критерий по т. 3, предл. второ на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Що се отнася до въведеното от касатора основание за допускане на въззивното решение на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, настоящата касационна инстанция приема, че въззивното решение не се явява очевидно неправилно. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6311 от 07.12.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3782 по описа за 2022 година на СГС, с което е потвърдено решение № 20001104/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 66141/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 33 състав.

Определението е окончателно.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________