Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив против решение № 1031 от 13.05.2019 г., постановено по административно дело № 2377/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е: 1) отменено като незаконосъобразно решение № 2153-15-127 от 11.06.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-263/27.10.2016 г. на В.В от [населено място] против разпореждане № [ЕГН]/прот. № 3045-15-133/10.10.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и е потвърдено същото в частта му за възстановяване на неоснователно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 19 589, 69 лв., от които главница за периода от 01.01.2011 г. до 31.05.2016 г. в размер на 14 614, 54 лв. и лихва за минало време в размер на 4 975, 15 лв., изчислена към 31.10.2016 г.; 2) осъден Националния осигурителен институт да заплати на В.В сумата от 350 лева разноски по делото.
По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба на В.В против решение № 2153-15-127 от 11.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото, включително и на заплатената държавна такса при касационното обжалване и възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт.
Ответницата по касация В.В от [населено място], редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд в състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
По делото е било установено, че пенсионните органи са предприели проверка за правомерността на получаваната от В.В пенсия, след като са установили липсата на оригиналното й пенсионно досие. При проверката е прието, че действителните й осигурителен стаж и доход не отговарят на заявените от нея, въз основа на които е била отпусната, а впоследствие и изменена /чрез увеличение по размер/ пенсията й. Поради това на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване е издал разпореждане от 06.06.2016 г. /потвърдено с решение от 07.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив/, с което пенсията й е изменена със задна дата чрез намаляването й. След влизането в сила на посоченото разпореждане ръководителят на пенсионното осигуряване е издал ново такова на 10.10.2016 г., с което на основание чл. 98, ал. 2 във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е наредено В.В да възстанови в бюджета на НОИ изплатените й в повече суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със съответната лихва. Последното е обжалвано от Вълчева пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с решение от 22.11.2016 г. е заличил като погасено по давност част от задължението на лицето по горното разпореждане, а за останалата част е спрял производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Впоследствие производството е било възобновено и е постановено оспореното пред първоинстанционния съд решение от 11.06.2018 г., с което по същество на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е било потвърдено вмененото от пенсионния орган на Вълчева задължение за възстановяване в бюджета на НОИ на непогасените по давност неоснователно получени суми за пенсии, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО.
За да уважи жалбата на В. В. Пт административен съд е приел, че процесното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 11.06.2018 г. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в същото ТП на НОИ в частта му относно непогасените по давност суми, са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 98, ал. 2 от КСО. В мотивите на съдебния акт е аргументирана теза, че няма доказателства за недобросъвестно поведение на Вълчева при получаване на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната й с разпореждане от 15.06.1999 г., считано от 01.04.1998 г., и изменена с разпореждане от 10.10.2000 г. от датата на отпускането й.
Върховният административен съд, шесто отделение намира, че проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Решението на съда се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни) в насока, че процесните решение и разпореждане /в потвърдената му от горестоящия административен орган част/ са издадени при неспазване на приложимия материален закон, което на своя ред обуславя наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Установеният безспорно факт на неправилно извършени осигурителни плащания в полза на В.В /получила суми за пенсии в по-висок размер от дължимите й от ДОО/, не е достатъчен сам по себе си, за да обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на непогасените по давност такива суми от получателката им със съответната лихва. За да бъде ангажирана отговорността й да възстанови надвзетите суми за пенсии, следва да бъде установено, че е действала недобросъвестно. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното лице суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113. Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.
В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че Вълчева съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да бъде пенсионирана /а впоследствие и да бъде изменена пенсията й/ при по-благоприятни за нея условия. Липсата на оригиналното пенсионно досие /по делото няма данни или твърдения досието на Вълчева да е сред намерените от Икономическа полиция – Пловдив/ не може да се вмени във вина на пенсионерката, поради което не е аргумент в тази посока. Изводът на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за нейната недобросъвестност не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на лицето, целящи да заблудят пенсионния орган относно категорията на положения труд и пенсионните права, а почива на вероятностни съждения, базирани на непотвърденото наличие на осигурителен стаж от втора категория. В случая пенсионното досие не е било съхранено в архивохранилището на ТП на НОИ, като не са установени извършени от лицето действия в нарушение или при заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат. Неправилната преценка на категорията на труда би могла и да е в резултат от допуснати грешки в развилото се пенсионно производство по първоначално отпускане на пенсията. При това положение не може да се приеме за доказано, че Вълчева е съзнавала, че част от придобития от нея стаж не е от втора, а е от трета категория и изплащаната й пенсия за процесния период е в по-голям размер. Поначало добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване на акт по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган.
Предвид горното следва да се приеме, че като е отменил оспорения пред него административен акт и е присъдил деловодните разноски съобразно изхода на спора, Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед неоснователността на главните касаторови искания неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1031 от 13.05.2019 г., постановено по административно дело № 2377/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.