Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Узана 99 Севлиево“ ЕООД, със седалище в гр. С., чрез процесуален представител адв.. Д, срещу решение № 3/30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 169/2018 г. от Административен съд-Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 43/19.04.2018 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство-Севлиево“ (ДГС) за одобряване класирането на кандидатите и определянето на купувач в електронен търг с явно наддаване за продажба на дървесина на корен от обект 1814.
С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на съопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът – директорът на ТП „ДГС-Севлиево“, в представен от пълномощника му адвокат Н.М писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна – „Кос хол-1“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат Малинов, изразява становище за основателност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна – „Йома туз“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение са били допуснати нарушения на материалния закон, поради което предлага същото да бъде отменено.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд-Габрово е било образувано по жалба на „Узана 99 Севлиево“ ЕООД срещу заповед № 43/19.04.2018 г. на директора на ТП „ДГС-Севлиево“, с която на посочено основание чл. 62, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 74 и сл. от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за използване на дървесина и недървесни горски продукти (Наредба/та) и протокол за работата на комисията за провеждане на електронния търг за обект № 1814, са определени и класирани участниците, спечелили проведения търг. За изясняване на спора по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която е неоспорено от страните и кредитирано от съда и са събрани гласни доказателства. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Счел е за безспорно, че е спазена процедурата по Глава трета от Наредбата и е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя за опорочаване на процедурата за провеждане на търга. Решението е правилно.
Във връзка с релевираните от касатора доводи относно заповедта за откриване на търга № 30/28.03.2018 г. следва да се отбележи, че е било приложимо правилото на чл. 21, ал. 5 от АПК, но в редакцията преди изменението по ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. което не я изключва от кръга на актовете, подлежащи на самостоятелно оспорване пред съд, в качеството на волеизявление, с което се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаване на индивидуален административен акт. Доколкото измененията на чл. 21, ал. 5, изр. второ от АПК са процесуална норма, то съдът е бил могъл да ги съобрази в рамките на образуваното пред него производство, но при условие, че са били релевирани доводи от жалбоподателя, което в случая не е налице и не са били направени конкретни оплаквания в тази насока. Наведените едва с касационната жалба твърдения, за липсата на компетентност на издателя на тази заповед, както и пороци при откриване на търга, не подлежат на установяване в настоящото производство с оглед забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания. Още повече, че при съобразяване на наведените от страните твърдения и доводи, липсата на спор относно компетентността на издателя на акта за откриване на търга, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест в процеса, обосновават именно направения от първата инстанция извод, че заповедите за откриване на търга и определяне на спечелилия участник на директора на ТП „ДГС-Севлиево“ са издадени от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, приложимия материален закон и неговата цел.
Неоснователно се твърди от касатора, че Административен съд-Габрово не е извършил проверка относно дейността на комисията, назначена за провеждане на търга. Със заповед № 39/19.04.2018 г. директорът на ТП „ДГС Севлиево“ е назначил комисия в състав, която на 19.04.2018 г., 11.00 ч. да разгледа подадените документи за участие в електронния търг и да представи резултатите от проведената процедура. От доказателствата по делото и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза е установено, че тръжната комисия на 19.04.2019 г. е разгледала документите за участие, видно от представените по делото електронни резолюции, с което е спазено изискването по чл. 8, ал. 2 от Тръжен регламент за провеждане на електронни търгове за продажба на дървесина при Северноцентрално държавно предприятие ДП-Габрово, разработен на основание чл. 74, ал. 3 от Наредбата. Вещото лице е посочило, че тръжната сесия е започнала в 11.30 часа от влизане в системата за електронно провеждане на търгове от председателя на комисията, с което процедурата е стартирала. Комисията е констатирала, че и трите заявили участие в търга дружества са подали всички изискуеми документи и няма нередовности, поради което са допуснати до участие и са получили имейл „одобрен“. Последно, това потвърждение е получил касатора в 13.02.32 часа на 19.04.2018 г., след което системата автоматично е генерирала имейл до трите дружества, с което е сложено началото на наддавателната процедура. Хронологията на процедурата по наддаване е описана детайлно в заключението по СТЕ и в решението на съда, от които се установява, че след потвърждение на първоначално обявената цена от „Йома туз“ ЕООД и „Узана 99 Севлиево“ ЕООД, от третия участник липсва запис за потвърждение на цената. След потвърждаване на първоначалната цена от „Йома туз“ ЕООД е започнал период от 90 секунди (съгласно чл. 8, ал. 3 от Тръжния регламент), в който допуснатите участници е следвало да потвърдят първоначалната цена, както е сторило „Узана 99 Севлиево“ ЕООД, след което системата е генерирала автоматично нов 90 секунден период с нова определена цена (началната, плюс 312 лв. стъпка), в който нито едно от дружествата не е потвърдило новата цена, поради което наддавателната процедура автоматично е прекратена и резултатът от търга е изпратен на всички участници. Както правилно е посочил съдът, съгласно т. 10, раздел II „Начин на провеждане на търга“ на тръжните условия, при еднакво предложена цена, победителят се определя чрез жребий на база цена и време на потвърждаване на първоначалната/нова цена. В случая, спечелилият търга – „Йома туз“ ЕООД е потвърдил първи по време първоначалната цена, поради което е класиран на първо място. За резултатите е изготвен протокол, ведно със справка за провеждането му, генериран от информационната система, поради което и наведените от касатора доводи за нарушение на чл. 20 от Тръжния регламент са неоснователни. Протоколът е утвърден от директора на ТП „ДГС Севлиево“, който е наредил да се проведе електронния търг и е издал заповедта за определяне и класиране на участниците, поради което не е налице соченото нарушение на чл. 62, ал. 2 от Наредбата. От изложеното следва извод, че процесният електронен търг е проведен в съответствие с чл. 74 от Наредбата в приложимата му редакция (ДВ, бр. 55 от 2017 г.).
Настоящата инстанция не следва да се произнася по изложените доводи на касатора за нарушение на процедурата при откриване на търга със заповед № 30/28.03.2018 г. на директора на ТП „ДГС Севлиево“ с оглед забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство.
По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна само за касационното производство и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.Нтелна е претенцията за присъждане на сторените по делото разноски пред първоинстанционния съд, тъй като същите с решението са присъдени.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 169/2018 г. от Административен съд-Габрово.
ОСЪЖДА „Узана 99 Севлиево“ ЕООД, ЕИК 107566112, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Софийско шосе“ № 4, да заплати на ТП „ДГС Севлиево“ разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.